Президентът налага вето върху девет текста в Изборния кодекс, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Критиките на Росен Плевнелиев са насочени към възможността за политическо влияние при съставянето на Централна избирателна комисия (ЦИК), отчитането на преференциален вот, липсата на разпоредба за електронно гласуване и неясните правила за машинно гласуване, отказа от активна регистрация на гражданите, създаването на „съществени пречки” пред гражданите за упражняване на пряка демокрация.
След като преди два дни Росен Плевнелиев обяви намерението си да наложи вето върху Изборния кодекс, приет от депутатите на 21 февруари, в петък вечерта на електронната страница на Президентството бяха публикувани мотивите за връщането на новия избирателен закон. Мотивите са изпратени за публикация в Държавен вестник.
Балансът в ЦИК
Президентът критикува отнетото му правомощие в избора на състав на ЦИК. Той изразява силно притеснение от новия начин за избор на ръководство на ЦИК – от парламента, където ще надделее волята на мнозинството. Членовете на Комисията пък ще се назначават с указ на държавния глава след консултации с политическите партии. „Конституирането на ЦИК от държавния глава се е превърнало в традиция. Липсват аргументи кое налага промяната на подхода в момента и защо се въвежда изключение за ръководството на Комисията.
Според Росен Плевнелиев новата процедура поставя под въпрос баланса и равната отдалеченост на ЦИК от разделените власти и от политическите партии, гарантирани досега от президентската институция.
Държавният глава изтъква и липсата на логика изискването за образование за членовете на ЦИК да е само препоръчително, предвид амбицията на мнозинството на БСП и ДПС да превърне комисията в „независим и професионален държавен орган”.
„Към този недостатък следва да се добави и липсата на изисквания кандидатите да притежават специализиран професионален опит. Според нормата на чл. 50, ал. 1, т. 3 професионалният опит не е задължително да е свързан с придобиване на експертни познания, които да допринасят за компетентно осъществяване на правомощията от Комисията. Съществува многообразие от професии, упражняването на които нямат общо с изборния процес”, отбелязва Плевнелиев и препоръчва въвеждането на изисквания за определено образование и минимален стаж по специалността или опит в организацията или произвеждането на избори.
„Този законодателен подход поражда подозрение, че предприетите законодателни промени са мотивирани единствено от желанието да бъдат сменени членовете на ЦИК и да се отнемат конститутивни правомощия на държавния глава”, подчертава Росен Плевнелиев.
Президентът посочва като още един недостатък липсата на забрана членовете на ЦИК да упражняват свободни професии – регламентирана е само забраната те да са наети по трудово или служебно правоотношение, освен реподаватели.
Липсващата преференция
Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в парламента и текста за преференцията във вота, според който, когато избирателят не е отбелязал предпочитание за кандидат в избраната от него кандидатска листа, да се зачита предпочитание за кандидата, посочен на първо място в листата, което практически бетонира партийната подредба на кандидатите.
„Това законодателно решение не отговаря на исканията на българските граждани – гласът им да има значение при определяне на личностите, които ще ги представляват в Народното събрание и в Общинския съвет”, подчертава президентът.
„Недоверието към политиците и политическите партии се отразява негативно и на цялостното отношение към държавните институции. Засилването на мажоритарния елемент в избирателната система дава възможност да се гласува за личности. По този начин гражданите могат да влияят ефективно при избора на кандидати. Мажоритарният елемент не само засилва конкуренцията между партиите при подбора на кандидатите, но ще мотивира партийните ръководства да номинират онези, които ще заслужат в най-голяма степен общественото доверие”, коментира в мотивите си държавният глава, който настоява въпросът за мажоритарното гласуване да бъде подложен на референдум.
Росен Плевнелиев изтъква още липсата на обяснение за разликата в правилата за преференция и праговете за избор (5% за евродепутати и 7% за депутати и общински съветници). Според него то няма принципна основа и третира по различен начин волята на избирателя да персонифицира гласа си и затова разколебава и обърква избирателите в тяхното намерение да гласуват за личности. В заключение президентът препоръчва прагът да бъде уеднаквен – 5%.
Тайната на вота
Президентът подлага на остри критики и принципното отношение на законодателя към електронното гласуване. „Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс”, подчертава той и припомня, че поисканото становище на Венецианската комисия по въпроса не е било изчакано. Не е било спазено и предвиденото в стария Изборен кодекс експериментално електронно гласуване на вота за ЕП.
„Електронното дистанционно гласуване ще повиши избирателната активност, ще даде по-голяма възможност на българите зад граница да упражнят правото си на глас, ще улесни и хората с трайни увреждания по време на избори”, аргументира се Росен Плевнелиев и настоява, че гаранции за тайната на вота свободното формиране на волята на избирателите могат да бъдат създадени само в реална изборна среда, макар и експериментално.
Той отхвърля тезата за противоконституционност на електронното гласуване, цитирайки решение на КС № 4 от 2011 г. „Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота”, посочва държавният глава.
