Терапия на споделянето – популярна в САЩ като седмични сбирки на хора с проблеми от различно естество. Обикновено се провежда в дома на ментор, където душевно изтерзаните хора сядат в кръг и разказват какво ги притеснява. Смята се, че споделянето лекува. Или поне така го представят американските филми.

В нещо подобно се е превърнало редовното заседание на Министерски съвет от сряда, за което свидетелства публикуваната стенограма. Провокиран от разсъжденията на финансовия министър Симеон Дянков за „големи летни кризи”, премиерът Бойко Борисов взима думата, за да сподели терзанията си (монологът започва в първо лице, единствено число, но малко след това преминава в множествено):

„Тук вече е мястото да кажа, че тези дни доста се тревожех, в много сериозно напрежение бяхме, макар че доста търпеливо и мълчаливо това състояние да го имахме, тъй като знаете, че от 1 януари 2013 г. имаме 950 милиона евро да плащаме, съкратено казано от заема, който взе Милен Велчев. Тази финансова операция сигурно доста хора не я разбират, ще се опитам и на вас да ви я разкажа с две-три думи, за да имате представа защо ни беше толкова напрегнато”.

Става въпрос за завръщането на България на международните дългови пазари, като пласира петгодишни облигации при 4,4% доходност – информация съобщена от ведомството на Симеон Дянков тази седмица. Финансовата операция бе коментирана от „Файненшъл таймс” като „950 милиона причини за усмивки”, заради обвързването със „заема на Милен Велчев”.

След това премиерът прави обобщение в стил „кратки новини на Балканите”, изтъквайки тежкото състояние, в което се намират Румъния и Гърция:

„Защото, първо, не само няколко големи икономики в Европа се тресат, искат заеми и то от порядъка на 120 милиарда евро, при съседите ни тече политическа криза, имам предвид Румъния. В Гърция поне на този етап нищо оптимистично не се случва. На Европейския съвет новият премиер Самарас отсъстваше поради заболяване, така че лично от него не съм чул каквото и да било, а хората, които го представляват, надали могат да кажат това, което той мисли и доколко и как ще продължат реформата в Гърция. А в Румъния съответно конфликтът президент – премиер е огромен. На последния Европейски съвет президентът Бъсеску беше изместен от премиера да присъства, правят си там номера с държавния вестник, търсят тълкуване в Конституционния съд, с една дума – това веднага като отзвук много бързо се разбира. И точно в подобни ситуации, в подобна обстановка, ние трябваше да проведем тази финансова сделка”.

Борисов отчита, че с финансовата сделка са спестени 80 милиона още за тази година и поздравява Министерството на финансите, „защото действително играта на нерви, а говорим за световни пазари, за най-големи банки, най-големи фондове, които не знаехме как ще реагират...”

За да стане още по-ясно на министрите му, премиерът продължава с обясненията:

„Ще ви кажа всъщност какво сме направили. Вместо да платим 960 милиона на 1 януари, ние ще ги платим след пет години. Сиреч, ние сме дали на следващото правителство едно огромно спокойствие, защото тази гилотина ни висеше на главата и ако онзи ден не го бяхме провели това, ние на 1 януари в новия си бюджет трябваше да сме заделили близо 2 милиарда да платим тези пари. Ако ви взема от министерствата 2 милиарда, можете да си представите. Така че, това, първо, значи, че няма да ви взимам 2 милиарда, което е най-радостното.

Но да ви го обясня. На 9 юли сега тези пари трябва да дойдат. В същото време, ако бяхме емитирали на същия процент лихва тези 950 милиона евро – 7,5 процента, което в условията на световен растеж правителството с финансов министър Милен Велчев е взело, и това, което постигнахме ние на 4,2 процента лихва за тези години, в условията не само на най-тежката криза, призната от всички, но и в съседите ни криза – политическа, финансова, икономическа, на 4,2 процента, разликата, която в следващите пет години ще направим, ще спестим на данъкоплатеца и съответно ще дойде в различните програми и бюджети на министерствата, е от порядъка на 350 милиона лева. Ако бяхме направили, успели е точната дума, да защитим процента на Милен Велчев, щяхме да платим с 350 милиона повече. Ако бяхме затворили пазара в 6 часа вечерта на 10%, както примерно една Португалия, или на 7 процента, това щеше да бъде изведено като изключителен неуспех на правителството.

Дори най-големите скептици, дори най-големите наши противници сега просто мълчат, защото ние проведохме една изключително честна, прозрачна – за учебниците, сделка в света. Забележете, нямаше мазе непреровено да намерим материали как е проведена същата финансова операция по време на Милен Велчев. Няма никакви материали”.

Задавайки си сам въпрос, Борисов продължава да отчита: „Кое друго е радостно? Че в момента, в който ние обявихме, заради финансовата, политическа, икономическа сигурност, която има България, 6,5 милиарда евро искаха веднага да се купят от нашия дълг и то от най-големите германски, английски, швейцарски, сингапурски банки, корейски фондове и какво ли не. И забележете, ние бяхме писали в условията, че не искаме от нашия дълг да се купува (който е втори нисък външен дълг в Европа) от Италия, Испания, Гърция, не искаме да се купува. Стигнахме на ниво да не искаме Италия, Испания да купуват от нас дълг или Гърция, която преди години ни я даваха за пример. Което, преведено още веднъж на различен език, показва, че светът вярва в България”.

Премиерът завършва темата, но не и монолога си. По-нататък в стенограмата е записано, че Борисов говори за Закона за горите, който е върнат и „при най-малкото съмнение за лобизъм”, както и за цената на тока:

„2008 г., да видите колко са нагли, колеги, трябва това да им го обяснявате, 2008 г. още веднъж напомпват този закон, като вдигат близо двойно от 12 на 25 години периода, в който държавата е задължена да им плаща. Иван Костов само ги ръчка да говорят глупости срещу нас, а не излезе да каже, че той продаде Мариците и задължи държавата 15 години да плаща високата цена на тока. Защо се крият, аз не мога да кажа. Не искам да ги коментирам поименно, говоря като организации. И ние в момента просто изпълняваме това, което цифрите казват”.

След това Борисов възлага на икономическия министър Делян Добрев да бъде предизвикан дебат в парламента по темата. По-късно именно там бе решено надзорна комисия да следи работата на ДКЕВР.