Президентът Георги Първанов разкритикува управляващите за липсата на стратегическа мисъл и политическа визия.
„Стратегическата мисъл и политика изисква лидерство, каквото днес не виждам. Ние виждаме целеполагане в рамките на 100 дни. Прочетох един документ, не лош документ – „100 мерки за 100 дни”. 100 мерки, а къде е политиката, къде е визията, къде е стратегията? Не лоши мерки, но къде е това, което обвързва?” попита Първанов в началото на инициираната от него дискусия „Български дебати: За националния успех” в НДК.
На форума в Националния дворец на културата, на който присъстваха над 200 души, Георги Първанов обяви, че започва да организира мрежа от национални дискусионни клубове, които да формулират приоритетите на националното съгласие. В пилотния формат президентът заяви, че до края на октомври подобни структури ще бъдат създадени във всички областни центрове. Амбицията на Първанов е чрез дебати да излъчи личности, които да работят за обединението на нацията.
Той настоя да възрази срещу „опита да се постави под негативен знаменател всичко от времето на прехода” и припомни като положителна стъпка Договорът за членство в ЕС. „Това е най-доброто нещо, което България е постигала в отношенията с Европа, защото обикновено някой друг е решавал съдбата ни, без дори да ни покани на масата на преговорите”, коментира Първанов.
По думите му, политическият дебат в България се води на изключително ниско „махленско ниво”, което е обидно за нацията.
„Виждам един революционен порив за игнориране на всички, които досега са имали досег с политиката и с управлението. И досега имаше опит да се започне на чисто и с нови лица. Трябва да призная обаче, че не запомних много от новите лица и в НДСВ, и в ГЕРБ, т.е. това не е гаранция. Нека не противопоставяме поколенията. Един ще каже „На бой отиват само старците”, други – „Няма място за старите кучета”. България има нужда от компетентно управление на всички нива”, подчерта президентът, прекарал два мандата на „Дондуков” 2 от 2002 г. до 2012 г.
Той констатира, че България няма изградени механизми за формиране на работеща политика. Според него е необходима мобилизацията на широк кадрови потенциал и по-далечна визия.