Неоснователни са притесненият на неправителствени организации, че има „сито” на въпросите към 17-те кандидати за членове на новия Висш съдебен съвет. Това заяви пред bTV председателят на Народното събрание, отхвърляйки категорично обвиненията от последните дни, че систематизирането на питанията в пленарна зала е всъщност цензура в услуга на управляващите.

„Затова е правната комисия, в нея има представители и на управляващите, и на опозицията и тяхната работа е да бъдат систематизирани въпросите към кандидатите. Няма как в определеното от закона време за изслушванията да бъдат зададени стотици въпроси, а и много от тях, получени от различни организации, всъщност се припокриват”, допълни Цачева.

Думите й подкрепи и Борислав Цеков от Института за модерна политика, който също участва в отсяването на въпросите към бъдещите членове на „правителството на съдебната система”. Според експерта упреците за цензура са несериозни, тъй като „и мнозинството в парламента, и опозиционните партии имат изгода да се зададат важните въпроси по важните теми”.

„Има над 200 въпроси, които няма как да се чуят в рамките на до 10-20 минути, колкото е изслушването. Нашата работа е да гарантираме, че то протича нормално. Предложили сме на въпросите, на които не бъде отговорено, кандидатите да отговорят писмено и да качат отговорите на страницата на НС”, допълни Цеков.

По думите му изслушването на кандидатите за ВСС у нас е като по учебник - така се правели изслушванията в американския Конгрес и в повечето парламенти в ЕС.

Той смята, че няма как в новия съвет да влязат некомпетентни кадри, заради публичността на процедурата по представянето на визиите им за ВСС. „Когато една кандидатура не издържи изпита на изслушването, тя става обществено неприемлива и това гарантира до голяма степен , че няма да влязат некомпетентни хора – както стана, например, с Румяна Желева”, посочи още представителят на Института за модерна политика.