Неправителствените организации ще се редуват на ротационен принцип в председателството на Изборния борд към Министерски съвет. Това стана ясно от първото заседание на борда, открито от премиера Марин Райков.
По думите му доброволното участие на НПО-тата ще гарантира независимостта на борда. „Независимостта на борда ще бъде гарантирана по няколко начина – участието на НПО-та е доброволно, аз не ги назначавам. НПО-та не участват в изборния процес като кандидати или застъпници. Изборният борд ще бъде председателстван на ротационна основа от самите НПО-та”, заяви министър-председателят.
Институтът за модерна политика (ИМП) излезе с позицията, че няма да участва в Гражданския борд за изборите. Според тях този орган може да стане „параван на изборни нарушения” , се казва в съобщение на института. ИМП заяви, че наблюдателите и граждански организации не бива да подпомагат Минстерски съвет, а да спазват дистанция, чрез която да сигнализират за нарушения и да критикуват. „Не трябва да се допуска бордът да стане фасада на истинските проблеми, завещани с правилата на Изборния кодекс и неизчистените избирателни списъци. Те са голямата заплаха вотът на гражданите да бъде подменен и ние не искаме да станем съучастници в прикриването на тази опасност”, категорични са от ИМП.
Премиерът уточни още, че Изборния борд ще заседава всяка седмица в Министерски съвет, а дневния ред ще бъде решен от ротационния председателстващ. Заседанията ще се излъчват он-лайн в интернет, а стенограмите ще бъдат публикувани на страницата на правителството. „Говорим за един консултативен орган, даване на мнения, препоръки. Форматът е диалог и е важно да възприемем принципа на активното партньорство. Този борд няма да бъде единствено и само форма на контрол на институциите”, поясни целите на борда Райков.
Не се цели изместване на властите, тъй като бордът няма да може да отменя актове на държавните органи, подчерта премиерът. Той е поискал от парламентарно представените партии да посочат кои НПО-та да влязат в борда. „Това беше жест от моя страна с цел да се укрепи доверието. Получих до този момент две писма – от БСП и НДСВ, с конкретни предложения”, уточни Райков.
Една от нередностите, които трябва да се реши са така наречените мъртви души в избирателните списъци и организацията с доставката на копирни машини за размножаване на протоколите, предупреди математикът професор Михаил Константинов.
"Знаете ли колко са това 12 300 ксерокса, в някои отдалечени секции ще ги носят на гръб, няма и да стигнат", коментира проф. Константинов .Самият той първи беше поканен в изборния борд след като подаде оставка заради скандално негово изказване. Константинов запазва позицията си в борда на информационно обслужване, защото по думите му „трябва да се знае какво става в информационно обслужване."
Някои от участниците представиха вече списък с препоръки, които са внесли и в централната избирателна комисия. „Ние сме първата организация която откри грешка в методиката на ЦИК", коментира Антоанета Цонева.