Недоверие и криза на демокрацията - фон на изборите на 12 май

Предстоящите парламентарни избори в България ще се проведат на фона на нарастващото недоверие сред гражданите, чийто протести изобличиха кризата на демокрацията в страната. Това констатираха участниците в делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), които ще наблюдават провеждането на вота на 12 май.

„Изборите са прекрасна възможност институциите да отговорят на тези очаквания на хората,” подчерта няблюдателят от Швейцария Андреас Грос, цитиран от БГНЕС. Той констатира, че голям брой българи живеят в почти безнадеждна ситуация, и посочи, че през последните четири години безработицата се е увеличила двойно.

„Може да се каже, че не повече от 2% от българите са излезли по улиците да протестират, но от друга страна 90% от българските граждани са съгласни, че те имат основание,” допълни Грос.

Колегата му Лука Волонте от Италия препоръча гражданите бъдат по-активни и по време на кампанията, и в самия изборен ден. „Защото точно гласоподавателите са хората, които имат право да инициират идеи с реално гражданско участие. Всички ние трябва да преоткрием солидарността и гражданското чувство,” категоричен е той.

Мариета дьо Пурбе-Лундин от Швеция призова към политическо сътрудничество между партиите, между партиите и гражданите, както и между самите политици. Според нея сред хората в България се наблюдава недоверие към изборния процес заради съмнения за купуване на гласове и фалшифициране на вота. „Дори тези съмнения да не се оправдаят, недоверието е тревожно,” заяви наблюдателката от ПАСЕ.

Контролираният вот

Участниците в предварителната мисия призоваха всички власти да не оказват натиск и посочиха купуването на гласове като един от най-сериозните проблеми на предстоящите избори.

„Нека тези избори да бъдат свободни и прозрачни. Знаете, че има елементарен тест дали едни избори са честни – това е загубилите да си признаят, че са ги загубили, защото такава е била ситуацията, а не защото са се случили определени деформации и нарушения,” заяви Андреас Грос.

Според Лука Волонте най-добрият начин за борба с контролирания вот е, ако някой гражданин стане обект на такъв вот, да уведоми Гражданския борд и нарушителят да си получи съответното наказание.

Мъртвите души

Наблюдателите отбелязаха, че при управлението на служебен кабинет и липсата на парламент няма възможност за законодателни промени и премахване на „мъртвите души” от избирателните списъци.

„В оставащите дни не може да се промени законодателството, затова нека ЦИК и правителството да интерпретират сегашното законодателство така, за да има безпроблемно провеждане на изборите,” посочи Андреас Грос.

Ефирно време

Наблюдателите бяха единодушни, че предизборната кампания би била по-ефективна, ако се премахне заплащането за участие в политически предавания в по време на предизборни кампании. Такава в момента в България е законово определена за обществените медии.

„Една от най-добрите политики за една медия е да задават въпроси към партиите какви са конкретните им предложения, за да могат хората да си създадат собствена представа,” коментира Андреас Грос.

Майчиният език

Представителите на ПАСЕ обърнаха специално внимание на забраната за провеждане на предизборна кампания на език, различен от български.

„Съжаляваме, че турското малцинство няма право да провежда кампанията си на майчин език, защото съществува конвенция за правата на малцинствата,” посочиха наблдателите.

Николай Вилюмсен от Дания коментира като недопустимо 10% от обществото да бъдат ограничавани. „Можеш да разбереш много за едно общество по това как то се отнася към малцинствата си,” допълни той.

Такова предложение отправи ДПС, но то беше отхвърлено при гласуването на промени в Изборния кодекс през февруари. Според Конституцията обаче предизборна кампания може да се води само на официалния за страната език, какъвто е единствено българският.