С Русия може да се разговаря по две теми - ядреното споразумение с Иран и сирийската криза. Това посочи в интервю за Фокус външният министър Даниел Митов.
Той напомни, че още от началото на кризата в Украйна нашата страна е била „за” запазването на диалога.
„Санкциите са налице и са свързани с кризата в Украйна и с изпълнението на Минските споразумения. Санкциите няма да бъдат отменени, докато Минските споразумения не се изпълнят в пълен мащаб. Но в същия момент разговори с Русия трябва да се поддържат, трябва да има канали за комуникация и две са основните теми, върху които можем да разговаряме. Това е ядреното споразумение с Иран и кризата в Сирия. Това се и прави. Но няма нова геополитическа реалност, това трябва да се разбере много ясно”, подчерта Митов.
Той защити президента Росен Плевнелиев, който стана обект на критики от Москва и от определени политически и медийни кръгове у нас заради свое интервю пред „Индипендът”, в което обвини Русия в подготовка на хибридна война на Балканите.
„Президентът на Република България има неоспоримо предимство пред коментиралата го страна. Той е избран на свободни демократични избори и никой не може да отнеме правото на президента на независима държава, делегирана му от суверена, да артикулира тези политики. Плюс това президентът не е казал нищо ново. Такъв тип говорене съществува в рамките на целия ЕС, и на трансатлантическата общност, всички са наясно за какво говорим”, подчерта Даниел Митов.
По темата със сигурността в Европа след атентатите в Париж, дипломат №1 подчерта, че не трябва да се преформатира Шенгенското пространство. В същото време Митов отбеляза, че общите опасности за тези „вътре” и тези „отвън” трябва да доведат със себе си еднакви условия за безопасност.
Министърът се обяви категорично против лансираните в последно време идеи за реформа на Шенген: „Не можем да губим вече завоювани свободи. Засилените мерки за сигурност са временни. Не може терорът да ни променя. Не може терорът да ни оформя, и страхът да ни оформя. Ние трябва да започнем да оформяме света около себе си“.
Той отново подчерта, че Франция не е искала от България военна помощ в битката й с екстремизма.
