Всичкото говорене за европейска солидарност приключва с началото на бежанския натиск и ЕС все още няма обща политика по убежището. Това подчерта вицепрезидентът Маргарита Попова по време на отчета си за 3 години на поста.

Тя посочи, че по-малките страни в Юга на ЕС не получават нищо, а в същото време е важно не само да се знае колко хора може да приеме всяка страна, но и на колко може да бъде гарантирана интеграцията.

Попова напомни, че кабинетът „Орешарски” е изготвил стратегия именно за интеграция на бежанците, като по темата ще се работи още. По думите й този въпрос не засяга само социалното министерство и затова трябва да се помисли и за мястото на Съвета по интеграция.

Плевнелиев: Заради КТБ преходът може да продължи още едно поколение

Тя посочи, че в контекста на спряното разширяване на ЕС, България трябва да засили двустранното сътрудничество и други алтернативни формати, защото предоставяното от общността не е достатъчно. Тя изрази позиция, че Сърбия и Македония трябва да бъдат приети в момента, в който отговорят на критериите.

„Време е нашите политики и управляващите да обърнат внимание на социалната тема. Хората живеят бедно. Тази социална чувствителност трябва да бъде изразена от всички власти в държавата. Преди това трябва да кажем защо България е най-бедната държава”, посочи вицепрезидентът.

Транзит

"Тази година работихме по досиетата на 32-ма граждани, които депозираха молби за убежище. През 2013 - 25 лица, а през 2012 - 19", каза Попова.

"През 2015 година продължаваме да работим по молбите на 11 граждани. Следя въпросите на миграцията и бежанците. Във връзка на работата на Комисията по помилванията за трите години имаме общо 13 помилвани граждани, като за 2012 указът за помилване е един, за 2013 - 8, а за 2014- 4, като мотивите са добре откроен корекционен процес по отношение на двама, а за останалите двама много добри характеристични данни", посочи Попова.

"По отношение на работата на Комисията за придобиване на гражданство, бих дала следната кратка информация - през 2014 общият брой на лицата, които са променили своето гражданство са 5999, през 2013 са били 7954. Радостно е, че за 2014 гражданите, които са се освободили от своето гражданство са по-малко. Оказва се, че между 10 и 23% са гражданите, които остават в България", каза още Маргарита Попова.