Изборите показаха отвращение от политиката и моралната криза на България

Атмосфера на отчаяние, загуба на доверие и представителство, липса на перспектива за стабилност на бъдещото управление доминират в коментарите на анализаторите след обявяването на резултатите от парламентарния вот на 12 май.

„Изборите показаха най-напред отвращение на публиката от политиката и от политическите партии,” заяви пред агенция „Фокус” политологът Антоний Тодоров, който сподели опасения, че тези нагласи могат да стимулират проявата на авторитарни склонности.

Той отбеляза, че във вота са участвали рекордно малко българи, което означава, че правото си на глас са упражнили само най-твърдите поддръжници на партиите.

Според него е парадоксално ГЕРБ да се хвали, че е първа политическа сила при условие, че правителството й е подало оставка, което е довело до предсрочни избори. „Това е някак си необичайно като резултат. ГЕРБ, който е получил вероятно 1 млн. – 1,1 млн. гласа, със сигурност е загубил спрямо предходните избори поне 600 000 избиратели, които вероятно не са гласували на тези избори,” коментира Антоний Тодоров.

Като „ден на сбогуване с ГЕРБ” определи 12 май социологът на „Галъп” Кънчо Стойчев. „Изборният ден премина в типично ГЕРБ-ерски стил с онази арогантност и натиск, която знаем от последните 4 години,” посочи той, цитиран от БГНЕС.

„Може би най-важното за българските граждани е да си отдъхнат. МВР няма повече да диктува в България. Идва краят на срастването на политическата партия и вътрешното министерство, което в класическата литература се дефинира като мафия – този край е пред нас, той ще настане днес и просто броени седмици ни делят от изваждане всичко на масата,” допълни Стойчев.

Той се обърна към „немалкото” българи, които имат пристрастия към ГЕРБ: „С уважение към тях бих казал, че за съжаление те ще изживеят своя катарзис в момента, в който цялата истина блесне, а тя ще блесне – какви безобразия са вършени в страната, безобразия извън въображението,” смята социологът.

Политологът Евгений Дайнов вподчера пред агенция „Фокус”, че между изборите през 2009 г. и 2013 г. не могат да се правят никакви паралели. „През 2009 г. имаше вяра, че Бойко Борисов и ГЕРБ идват с програма и, че са политически грамотни лица, които ще свършат някаква работа, а сега - просто сблъсък на различни отбори, на различни фен клубове. Без да има доминиращо усещане в хората, че някой може да свърши работата, която може да се свърши,” посочи Дайнов.

Политологът Димитър Аврамов споделя това мнение и коментира, че коалиция между ГЕРБ и БСП би била политически „нехигиенична".

„Опитите за фалшификации на изборите показаха едно – кризата в България не е нито политическа, нито икономическа, нито финансова, нито социална или демографска, а морална,” пише главният редактор на българската секция на „Дойче Веле” Александър Андреев.

По думите му, няма особено значение дали ГЕРБ ще състави ново правителство, този път коалиционно, или БСП ще се върне на власт със стари и нови партньори, нито дали ще възникне „някаква непрозрачна, а може би брутално очевидна схема на поредно олигархично управление, прицелена към поредно отлагане и евентуални нови избори”.

„Българското общество няма стабилен морален компас, то непрекъснато допуска една и съща грешка: мисли краткосрочно, приема лицемерието като необходимо зло, излъчва кухи елити и по инерция все се кълне в своя доста скромен каталог от ценности, където освен трудолюбието и гостоприемството май няма други консенсусни позиции,” посочва Александър Андреев.