Ден по-късно, оздравяването на КТБ се оказа без държавни пари

БСП, Реформаторският блок и „Атака” се обявиха остро срещу оздравяването на Корпоративна търговска банка. От ГЕРБ и ДПС пък се защитиха, че не се предлагали наливането на държавни пари в банката.

Мая Манолова от БСП подчерта, че от левицата са за това съществуващият закон да бъде приложен и в предвидените в него срокове да не се разтакава този въпрос, за да могат и вложителите да получат своите спестявания в техния гарантиран размер.

„За мен като юрист е абсурдно с подобни решения да бъде правен опит да се променят закони, да се възлагат ангажименти на парламента и още по-малко да се възлагат ангажименти на БНБ, която е независима институция”, заяви тя за взетото вчера решение от парламентарната комисия по бюджет.

Тя повтори, че за БСП е неприемливо с публични пари да се решава проблемът с тази банка. „Ако има пазарни решения – добре, но нека това се случи в предвидените срокове, защото хората си чакат парите, а освен това се създава усещане, че този въпрос се бави изкуствено, за да могат да бъдат извършени някои вътрешни операции”, каза Манолова.

Според нея е очевидно, че по случая на КТБ тематичното мнозинство е ГЕРБ плюс ДПС. По думите ѝ спрямо решението за казуса КТБ ще се види кой с кого е и кой какви принципи и интереси защитава.

Съпредседателят на Реформаторският блок Радан Кънев заяви във Facebook, че е против гласувания вчера от бюджетната комисия текст, според който до 6 ноември НС трябва да направи изменения в Закона за кредитните институции.

„Вчера нашите представители във временната финансова комисия гласуваха против абсурдния текст, задължаващ парламента: „... до 6 ноември да направи изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да оздравява банки, когато собственият им капитал стане отрицателно число.”

„Този текст е или скандално безсмислен, или крие в себе си огромни стратегически рискове за България. Ще настоявам да бъдем против и в пленарна зала”, подчертава Кънев в социалната мрежа.

Лидерът на „Атака” Волен Сидеров коментира, че депутатите от бюджетната комисия са събрани, за да измислят начин да спасят една банка, която трябва да фалира. Той заяви, че не знае защо КТБ трябва да се оздравява.

„Ако трябва да се оздравява – да се съберат други банки, банкови чужди вериги, които в България изпомпват чрез лихви и други спекулации парите на българите, да се съберат да я спасяват”, каза Сидеров и повтори позицията си, че е против държавата с парите на данъкоплатците да спасяват КТБ.

Оздравяване, но не с държавни пари

На различна позиция беше Валери Симеонов от Патриотичния фронт, който заяви, че БНБ трябва да направи всичко, което е възможно, за да спаси или да оздрави КТБ, защото фалитът ѝ може да се окаже фатален за цялата банкова система. Все пак, Симеонов заяви, че това не трябва да става с пари на хората.

„Има три други банки и финансови сдружения, които имат желание да участват в оздравяването на КТБ. Останалата половина може да бъде дадена като кредит или като заем”, каза Симеонов и добави, че това е доста по-приемливо. Според него е напълно възможно държавата да даде заем срещу добра лихва, защото иначе банката може да фалира.

Светлин Танчев от БДЦ заяви, че все още няма пълна информация, за да могат народните представители да вземат адекватно решение. Той повтори повтаряната от месеци насам теза на ББЦ, че трябва да се търси пазарно решение за КТБ, а не държавата да вади пари и да покрива определени разноски или загуби.

В защита

От своя страна депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев отрече информацията, че се предвижда държавни пари да се наливат в КТБ.

„Никакво печатане на пари не сме предлагали. Смисълът на предложението е БНБ да си свърши работата”, подчерта той и обясни, че смисъла на решението е БНБ, тъй като досега не е предприела всички действия, които е трябвало да предприемат, оттук нататък да си предприеме действията по закон.

Менда Стоянова от ГЕРБ подчерта пред Фокус, че държавата не може и не трябва да си позволява оздравяване на КТБ с публични средства: „В никакъв случай няма да допуснем участие на публични средства в по-високи размери от тези, които биха били, ако се платят гарантираните влогове”.

По думите й, вариантите за преструктуриране на банката са различни. „Когато получим писмено предложение и план за преструктуриране, който включва или не включва участие на държавата, ще го анализираме и ще ви кажем нашето решение”, заяви Стоянова.

По думите й БНБ е пренебрегнала своето задължение да изготви такъв план по време на квестурата и затова сега законово ще бъде принудена. Освен това, в срок от три дни централната банка ще трябва да представи разчет за ефекта върху бюджета от оздравяването на банки с отрицателен капитал.

„В момента в България има инвеститор , той обикаля няколко пъти БНБ, Министерство на финансите и други институции и е заявил намерение да инвестира 1 млрд. евро в българската банкова система, в случая в КТБ. Време за този инвеститор няма”, заяви Стоянова.

Тя посочи, че Управителният съвет на БНБ в противоречие на закона е дал указание на квесторите да осчетоводят данните по доклада на одиторските компании, който показва отрицателен капитал в размер на 4.2 млрд. лв.

„Докато не се изяснят плановете на инвеститора, няма да вземем решение за нищо”, отговори и Йордан Цонев от ДПС на въпрос, че инвеститорът има готовност да възстанови само 2 млрд. и половина и от къде ще дойдат другите 2 млрд. лева и половина, и дали ДПС ще подкрепи ли държавата да вземе заем от 2 млрд. лева.

„Инвеститорът трябва да даде гаранция, че има такива средства, да направи бизнес план и едва тогава ще вземем решение”, коментира Цонев.

Всеки търси варианти

Оранжериите в Петрич имат кредит за над 40 милиона лева от КТБ. Откакто банката е затворена, заемът не се обслужва - така или иначе при фалит ще стане предсрочно изискуем. Обмислят да заобиколят банката чрез сделка с вложители с големи депозити:

„Аз мисля, че вложителите са готови срещу гаранции на 50%, мисля че са готови... Те са поставени в неизгодна позиция, да избират или да загубят всичко или да спасят някаква част”, коментира управителят Велин Георгиев.

В момента в КТБ има документи за прехвърляния за над 600 милиона лева. Кои от тях ще бъдат осчетоводени, решават квесторите.

А единственият ефект от удължаването на срока за отнемане на лиценза на КТБ, според някои икономисти ще бъде именно повече клиенти на КТБ да я заобиколят - така добрите кредитополучатели ще избягат, а в банката ще останат само кухите фирми, теглили кредит без обезпечение.

„Фондът за гарантиране на влоговете няма да може да си събере нищо. Ще даде 3,5 млрд и насреща няма да получи нищо – тоест последствията ще бъдат прехвърлени върху фонда и публичния сектор. Това е единственият ефект от удължаване на срока за взимане на лиценза и той е негативен”, коментира анализаторът Георги Ангелов.

Други обаче твърдят, че удължаването на срока за отнемане на лиценза е единственият начин да не се заметат следите. Банката можело да бъде оздравена и без пари на данъкоплатеца - гаранционният фонд да стане акционер с 3 и половина милиарда, инвеститорите - с два милиарда плюс големите вложители:

„Тези негарантирани депозити на фирми на граждани на 50, 30% да бъдат преоформени като акционерен капитал, те и без друго няма да получат нищо ако банката бъде затворена”, коментира икономистът Венцеслав Димитров.

Остава обаче въпросът защо досега това не е направено

„Те очевидно нямат такива пари и това е целият проблем в банката - че има много свързани кредити които са дадени на фирми на акционери в банката - т.е. те са взимали пари от банката а не ги връщат. Ако всяко фалирало предприятие поиска милиарди, за да работи, ние ще се върнем към началото на 90-те години. С хиперинфлация и печатане на пари покривахме загубите на всички предприятия”, посочва Ангелов.

Предложенията на бюджетната комисия влизат в пленарната зала утре