Здравеопазването е едно от слабите звена и то показа липсата на реформи в този кабинет. Без структурни реформи растежът е невъзможен – стигнахме до ситуация, в която министърът на финансите се опитва да прави реформи в другите сектори, това показва, че сметките във фиска не излизат. Това каза в студиото на „Лице в лице” депутатът от ДПС Петър Чобанов.
Бившият финансов министър подчерта, че неговата партия и БСП не са избрали здравеопазването за тема на вота на недоверие заради анти-ДПС реториката на д-р Петър Москов, а защото „това е ресор, в който слабостите са видими, ресор, в който в момента има скандал” (с ваксините – б.р.).
„Това е един опит да предупредим какво ще се случи след 1 април, когато ще влезе в действия новият рамков договор”, посочи още Чобанов, като обясни, че все още няма достатъчна ясно какво ще представляват двата здравни пакета, освен това вместо към демонополизация на здравната каса се върви към централизъм.
По думите му слабите министерства са тези с големи разходи, като там трябват и най-големи реформи. Става дума за вече споменатото здравеопазване, образователното министерство, където все още бизнесът и учебните заведения не работят заедно, икономическото, което се занимава с бизнес средата и МВР и МО, които са изкарали сектор „Сигурност” на улицата без ясна визия как да се постигне по-висока ефективност на системата.
Всички изредени министерства без едно са с министри от РБ, а МВР и Румяна Бъчварова стана обект на атаки от работодателски организации и някои групи от медии през последните седмици заради поръчковите убийства в София.
Като подчерта, че опозицията не може да си има фаворит в правителството, Петър Чобанов все пак каза, че финансовият министър Владислав Горанов (сниман преди години на една маса с депутата и медиен собственик Делян Пеевски-б.р.) полага усилия по отношение на фискалната политика. Те обаче няма как да успеят ако другите министри не вършат работата си, отбеляза той.
По думите на Чобанов, дългът непрекъснато расте и трябва да има значително намаление на бюджетния дефицит, тъй като в момента ниските лихвени проценти водят до по-малка тежест на плащанията по заемите, но в даден момент условията може да се променят.
Ексминистърът призова през тази или най-късно през следващата година да се намалят харочовете и да се стигне до балансиран бюджет. Според него през миналата година е бил изтърван шансът за намаляване на дефицита, защото добрата събираемост се е превърнала в „апетити за нови разходи”.
Той допълни, че финансирането на разходи чрез данъци категорично няма да помогне.
