Депутатите от Коалиция за България и ДПС влязоха в конфликт с колегите си от „Атака” в правната комисия в парламента при обсъждането на предложенията за промени в Закона за политическите партии.

Националистите предложиха право на държавна субсидия да имат само парламентарно представените партии, минали 4-процентната бариера на избори, а не всички, взели поне 1%, както регламентира законодателството в момента.

Двете партии, които си партнират в Народното събрание, се обявиха против законопроекта с вносител Волен Сидеров с аргумента, че „не може държавата да е майка за едни и мащеха за други,” по думите на председателя на комисията Христо Бисеров от ДПС.

Павел Шопов защити идеята, като изтъкна, че размерът на изразходваните от държавата средства за финансиране на политическите партии не съответстват на възможностите на държавния бюджет.

„Практиката показа, че определени политически партии участват на изборите, не за постигането на политически цели и за осъществяването на обществено полезни каузи, а именно за да получат държавна субсидия,” аргументира се Шопов.

С подобни съображения ще следва да отпадне възможността да се предоставят помещения за нуждите на извънпарламентарно представените политически партии. 

На последните парламентарни избори право на държавна субсидия си извоюваха 10 партии, които ще си разпределят по 38 млн. лв. годишно.

ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака на година ще си делят малко над 32 милиона лева субсидия от данъкоплатеца. ГЕРБ ще получат субсидия от 13.1 милиона лева, БСП – 11,5 млн. лв, ДПС – 4,4 млн. лв, а за Атака – 3,1 млн. лв.

Крайнодесният Национален фронт за спасение на България (НФСБ) си спечели годишна субсидия от 1,6 милиона лева. Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева ще получава на година почти по 1,4 милиона лв., ВМРО - 815 000 лв., а РЗС - 731 000 лв. Свързваната с енергийния предприемач Христо Ковачки партия ЛИДЕР ще взема по 755 лв. Дебютиралата на тези избори партия „Глас народен” ще получава годишно малко над 578 000 лв.

Председателят на комисията Христо Бисеров коментира, че няма как от ДПС да гласуват „за" промените, които отрязват извънпарламентарните партии от държавно финансиране.
„Част от партийния плурализъм е за създаване на условия за поява и развитие на нови политически субекти, продължи той. Така че не можем да гласуваме тези текстове и ще се въздържим от подкрепа на целия законопроект,” обобщи той.

Мая Манолова от БСП посочи, че размерът на субсидията се определя от държавния бюджет, следователно дебатът по въпроса ще се състои заедно с този за финансовите параметри догодина.

Накрая на заседанието законопроектът на „Атака" бе отхвърлен от членовете на правната парламентарна комисия.