България иска обща европейска политика по бежанския въпрос

"България посреща най-голямото предизвикателство пред Европа с отговорността и тежестта по охраната на външни граници на съюза. Ние следваме всички стандарти за прием и резултатите, които постигаме засега, са впечатляващи на общия фон на миграционните процеси в Европа", заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова след срещата на премиера Бойко Борисов с вицепремиерите, с външния министър и с министъра на финансите.

"Необходима е ясна и категорична обща европейска политика по бежанския въпрос,

която да отразява общата ни европейска солидарност. Ще настояваме тя да отчита всички аспекти на ситуацията в момента и особеностите в различните държави", добави Бъчварова.

Целта на срещата беше да се уточнят общите принципи на позицията на България по отношение на очакваните от ЕС решения за разрешаване на проблемите, предизвикани от увеличаването на бежанския поток в Европа.

"България вече заяви, че ще приеме 500 новопристигнали бежанци",

припомни Бъчварова и добави, че страната ни приема с разбиране необходимостта този брой да бъде увеличен.

"Важно за нас е той да съответства на способността на държавите да осигурят общите европейски стандарти за прием на всички бежанци, които се намират на територията на съответната страна.

Считаме, че трябва да бъдат определени условията на заселването на бежанците, които ще гарантират тяхното дългосрочно пребиваване. Правителството обсъжда и възможността за интегрирането на тези хора в страната, но считаме, че когато се създаде благоприятна обстановка, трябва да се осигури и тяхното връщане", каза още Бъчварова.

По думите на вицепремиера, въпреки че страната ни е най-прякото трасе на бежанските потоци от Турция към Централна Европа, успяваме да не допуснем неконтролирани притоци на хора.

"Споделяме мнението, че на първо място е необходимо да не спират усилията за намиране на решение на кризите в държавите – източник на мигрантски потоци. ЕС трябва да намери

решение, което да доведе до спиране на конфликтите, които застрашават живота
на гражданите на тези държави.

Подкрепяме идеята за изграждане на регистрационни центрове не само в Гърция и Италия, а приоритетно на територията на държавите по произход или близките до тях. Решението на проблема трябва да се търси най-близо до мястото, на което той е възникнал", е позицията на вицепремиера.

„Ще настояваме за промяна на Дъблинския регламент за създаване на унифицирани молби за международна закрила или обсъждане въвеждането на единен статут на бежанец, валиден за целия ЕС. Намираме за необходимо в спешен порядък да се състави списък на сигурни държави на произход и

да се провежда активна и ефективна политика на връщане“,

отбеляза Бъчварова. По думите ѝ, опитите да се намери добре работещо европейско решение досега не дават задоволителен резултат – в последните месеци се усили миграционният натиск и в някои от държавите се стигна до струпване на бежански потоци.

"Търсенето на нови и ефективни решения трябва да бъде ускорено и затова приветстваме организирането в спешен порядък на извънредните Съвети на министрите на ЕС, които имат отношение към проблема", заяви вицепремиерът.

У нас пък се създава специализирано звено между МВР и прокуратурата, което приоритетно ще разследва организаторите на мрежите за трафик на хора.

"В ЕС не може да продължаваме с 28 различни политики

по отношение на миграцията и бежанците", коментира вицепремирът Меглена Кунева.
Според нея трябва да се направи спешна оценка на Дъблинския регламент. Трябва да се създадат и европейски структури.

Снимка: БГНЕС

Според вицепремиера Ивайло Калфин европейската солидарност не би могла да бъде ограничена само до квоти.

"Приемът на бежанци трябва да бъде обща европейска политика, включително свързана с правото им за движение в рамките на ЕС", заяви Калфин.

Той добави, че

квотата трябва да отчита социалните и икономическите условия в съответните страни.

Калфин подчерта, че европейските ценности и международното право ни задължават да приемем тези, които са прокудени от война и от тероризъм.

"В същото време икономически емигранти, хора, които просто искат да се преместят в по-богати страни, няма как в тази ситуация на свръхнапрежение в цяла Европа да бъдат приемани с приоритет", изтъкна вицепремиерът.

Снимка: БГНЕС

Според министъра на външните работи Даниел Митов трябва да се обърне много по-сериозно внимание за ускореното решаване на конфликта на териториите, които създават условия за засилени бежански потоци.

„България беше една от най-активните държави в защитаването на позицията, че колкото се може по-бързо трябва да се справим с проблема с т. нар. "Ислямска държава".

Държавите от региона на Близкия Изток трябва да поемат много по-голяма отговорност

и започват дипломатически усилия в тази посока", каза Митов. По думите му трафикът на хора се е превърнал в жесток бизнес и игра със съдбата и живота на хората.

"Това са мрежи, които буквално набират кандидати за преселение в рамките на ЕС. Тези хора биват лъгани за това какво ги чака. Статутът на бежанец не осигурява пребиваване завинаги на територията на ЕС", напомни Митов.

Той също добави, че България ще настоява да се организират бежански центрове в трети държави, за да не се стимулират бежанските потоци към ЕС. Министърът каза още, че трябва да се изпълняват споразуменията за реадмисия, а там, където ги няма - да бъдат сключени.