Поетът и писател Константин Трендафилов спечели сърцата на читателите със своята стихосбирка „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?”, а съвсем скоро издаде и първия си роман.
Незавършил филолог, незавършил журналист и незавършен писател – така започва автобиографията на Константин Трендафилов. Той е син на поетесата и писателка Кристин Димитрова и на литературния критик и преводач Владимир Трендафилов и напълно естествено е избрал да представи себе си на света с думи.
Стихосбирката му стана финалист в конкурса за любима книга на България за 2016 г. Първият му роман, който вече можете да намерите по книжарниците, се казва „Затворисърце”.
„Историята е за двама мъже, които се срещат на място, на което никога не са вярвали, че ще попаднат. И по една или друга причина започват да си разказват своите истории, които са преплетени с любовта и как тя ги е докарала до там”, разказва Константин.
Смята, че романът ще е любопитен за мъжете, защото ще открият себе си в него, а за жените – „може би ще е интересна, защото ще надникнат най-сетне в главите на мъжете”.
Младият писател и поет казва, че се надява на успех, но не очаква нищо. „Ако трябва да съм болезнено откровен, не очаквам същия успех, защото аз имам една теория, че тук специално човек е вълнуващ само веднъж. Следващия път трябва де снимаш за някое риалити или да се съблечеш гол”, казва той.
Споделя, че не харесва клишетата, които му лепят в публичното пространство. „Искам да ме виждат като поет, като писател, с това, което правя. Откакто се случва да имам участия, четения, хората ми лепнаха клишета. Започнаха да ме съдят много по-строго, отколкото са ме съдили до този момент. Не се обиждам от това нещо, но наистина не ми е приятно. Предпочитам хората просто да говорят за мен по текстовете ми. Мисля, че са предразположени към това да не ме харесват, само защото някакви 16-годишни момичета са ми лайкнали нещо”.
Смята, че е линията на комерсиалността е премината, когато започне да прави нещо, за да стане известен. „В момента, в който започна да пиша, за да се харесам на другите хора, това няма как да ми се случи на мен. Оцеляването ми не зависи от това, което пиша. Това го правя изцяло за мен и за мое лично удоволствие”.
Казва, че се чувства успял. „В рамките на една астрономическа неделя сбъднах 2 свои мечти – и в работата, която си върша през деня, през останалото време – там нещата се случват. Изключително съм щастлив”, казва Константин.
Липсва му само „някоя интрига”. „Някаква драма трябва да се случи, за да си разбишкам малко ежедневието”, споделя той.
Константин възприема себе си като сантиментален човек и смята, че това е причината да пише за любовта. „И защото съм млад. Тези неща наистина ме трогват. Винаги говорейки за филми, за книги, за изкуство, което ме дърпа, винаги е било ориентирано около любовта”, споделя писателят.
„Любовта не е любовна комедия с Аштън Къчър, любовта има много други страни. Тя е движеща сила”, смята Константин.
Някои от стиховете му са доста тъжни. „Те направо си навяват тежка депресия. Както всички знаем, комиците по принцип, защото аз се възприемам като комик в живота, те винаги са хора, които имат и друга страна. Случва ми се да дълбая и в обратната противоположност на смеха, не обичам да стоя там задълго”, казва Константин.
Това, от което го е страх най-много е провалът. „Амбицията не е задължително позитивно качество – имам го в себе си и изключително много ме е страх, че няма да се получат нещата така, както си ги представям, че ще се случат. И това е панически страх понякога”, споделя Константин.
„Вярвам основно в това, че всеки трябва да си знае мястото. И разбира се вярвам в добротата. В това, че хората трябва да се стремят да са добри към другите хора”, казва за финал той.
