На 21 май православната църква почита светите равноапостоли император Констатин Велики и майка му Елена. Имен ден празнуват всички с имената Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.

През 313 г. император Констатин издава Миланския едикт, с който въвеждат християнството като официална религия в обширната Римска империя. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин започва усилено строителство на християнски църкви и манастири. През неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния кръст Господен и издига много църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.

У нас народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празника им наричат Костадиновден. За него е характерен един много интересен обичай – игра върху огън, наричана нестинарство. Обичаят редовно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г. До 60-те години на ХХ в. се среща в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни се възобновява.

Почитаме св. св. Константин и Елена. Какви са традициите?

Нестинари ставали и мъже и жени, като дамите трябвало да бъдат на възраст, на която вече не могат да раждат. Те обикновено са от едни и същи родове, т. е. нестинарството се предава по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат „конак” или „столнина”. Там в червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. Там е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

Денят на св. Елена и св. Костадин се смята за хаталия, за лош ден и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къщите. Костадиновден е известен в тракийските села като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”, т.е. да не слънчаса.

Българската църква „Св. св. Константин и Елена” в Одрин ще е действащ храм

На празника на светите равноапостоли Константин и Елена в манастира в едноименния черноморски курорт Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи Архиерейска Света литургия и водосвет в съслужение с варненски свещеници.