Много села няма да избират пряко своя кмет на местния вот тази есен.
Причината е, че след промяна в Изборния кодекс се вдигна прагът за избор на така наречените „селски кметове”.
На местните избори през 2015 година селата със сто жители са гласували пряко за кмет. Година по-късно законът се променя и прагът се вдига на 350 регистрирани жители.
По първоначални данни от ЦИК, т.нар. "селски кметове" ще се избират в около 2 000 населени места, което е с над 1 400 по-малко в сравнение с изборите преди четири години.
Най-малкият град у нас – Мелник няма да избира кмет наесен. Градът не отговаря на новите условия, защото там са регистрирани около 180 души по постоянен адрес. Ще им определят кметски наместник.
Оказва се, че този текст от Закона често се променя.
От 1995 г. около 8 пъти е променяна цифрата на най-малкото населено място, което може да избира кмет”, обясни Таня Цанева, говорител на ЦИК.
След местния вот законодателите отново ще отворят Изборния кодекс. Тогава БСП ще иска прагът да падне до 150 жители, които да избират кмет.
„Той отива до града за елементарни неща, да купи храна или лекарства на хората”, заяви Филип Попов, депутат от БСП за България.
ОТ ГЕРБ обаче обясниха, че много често в малките населени места живеят по-малко хора от регистрираните.
„Мотивите бяха, когато се прави тази промяна, за да се избегнат тези фалшиви регистрации, които се правят с една единствена цел, за да бъде подкрепен един кандидат”, заяви Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ.
А кметът на Мелник вече няма да е кмет.
„Ще бъде трудно, хората нема да го приемат”, смята Наско Петев, кмет на Мелник.
Мелничани ще могат да гласуват за кмет на община и общински съветници. И да чакат да им изпратят кметски наместник.
