Цензурата става престъпление, за него се предвиждат четири години затвор. Тайното филмиране също ще се наказва с година решетки. Като престъпно се определя още невнасянето на осигуровки, ровенето в чужд мобилен телефон, кражбата на профили от социалните мрежи. Това са част от планираните промени в проекта за нов Наказателен кодекс.
Най-скандалната поправка обаче е искането да отпадне доживотния затвор без замяна. Мотивът е, че наказанието е нехуманно за осъдените. Решението да отпадне доживотния затвор без замяна не е на експертите, обяснява професор Александър Стойнов, който е работил четири години по новия закон.
„Политическо решение е, беше един от концептуалните въпроси. Не ми е известно Европа да иска това от нас – за съжаление, за смъртното наказание трябва да се съобразим с Европа”, казва експертът.
Като член на Европейския съюз България има ангажименти, които трябва да спазва. Затова няма как да се върнат смъртните присъди в закона, твърди професор Стойнов. „Сигурно много юристи ще ядосам, но винаги съм го твърдял и никога не съм го отричал - привърженик съм на смъртното наказание, но то е невъзможно в нашата система”, добавя той.
Александър Стойнов обяснява позицията си с аргумента, че смъртните присъди са евтини. „Една държава, която не може да плати лечението на болни деца, може да си позволи лукса да държи с десетилетия хора в затвора и да плаща огромни пари затова. Много хора на свобода нямат такива възможности като затворниците - облечени са, обути са, на топло са. И това може да трае с десетилетия и струва милиони, докато един разстрел не струва толкова много”, обяснява Стойнов.
Професорът уточнява изрично, че от закона не отпада доживотното наказание - отпада вариантът осъдените да стоят в затвора до гроб. Ако промените се приемат, право на помилване ще имат, след като излежат най-малко 15 години, и то също е под въпрос и по строги правила.
„Родителите и близките на жертвите трябва да имат предвид, че изпълнението на това наказание струва изключително скъпо, че тези пари за затворите идват от бюджета, а средствата в бюджета се взимат от нас, които сме на свобода. Включително и от близките на жертвите. Те плащат за тези, които са в затвора. Нека се замислят - какво от това, че има доживотен затвор без замяна. Какво от това... Въпросът е дали това е справедливост! Има съществена разлика! Може би справедливост, тук няма! Това си е голо възмездие”, твърди експертът.
Хората в България не получават справедливост не защото законите са лоши, а защото правораздаването или е бавно, или изобщо не стига до хората, твърди юристът и казва, че жестокостта на държавата няма да реши проблема с престъпността.
„Трябва да има някаква перспектива за човека, да се бори за себе си, евентуално да даде признаци на поправяне. Не във всички държави има доживотен затвор – вземете за пример Норвегия и убиеца Андерш Брайвик. Запазихме доживотния затвор, но реших,че трябва да има винаги някаква надежда и възможност за замяна, каквато има и в момента при доживотния затвор. Винаги ще има хора, които са жестоко настроени и да искат в максимална степен да се наказва едно лице. Големият проблем е, че за извършени вече престъпления не се налагат наказания. Не се изпълняват достатъчно бързо! И не е качествено”, отбеляза проф. Александър Стойнов.
По-леки присъди, но за повече престъпления - това е новото в проекта на наказателния закон, върху който са работили видни юристи, висши съдии и прокурори.
„Доволен съм от резултата. Сигурно има някои трески за дялане, но нека се знае, че той е все още на етап съгласувателна процедура”, допълни експертът.
Старият Наказателен кодекс в последните години беше преправян 90 пъти. Новият тепърва ще се обсъжда и гласува в парламента, така че нищо от новите предложения не е окончателно.
