Още в началото се откроява символиката на тези опашки през урните днес. Те могат да се тълкуват като знак за гражданска активност, но и като повод за размисъл. В този дух проф. Стоянович отбелязва с лека ирония:
„Разбира се, за да се пошегуваме все пак малко и в този ден на прекалена сериозност, винаги е по-добре да чакаш да гласуваш, отколкото да си купиш банани, както беше преди 50 години. Така че, слава богу, на това да чакаме.“
Въпреки позитивния прочит, той не пропуска и реалните затруднения пред част от българите зад граница: „Разбира се, поради ред ограничения, много наши народници ще закъснеят много или даже, може би, няма да могат да гласуват.“
Днес отбелязваме 150 години от Априлското въстание. Именно тук се появява въпросът за младостта – както тогава, така и днес.
Проф. Стоянович подчертава колко млади са били водачите на въстанието: „Тази генерация на борците, на войводите, на повечето от жреците даже, ако искате, водачите, е престъпно млада от днешна гледна точка.“
И прави рязък контраст със съвременното поколение:
„Това са хора, ако ги сравним с по-голяма част от днешното поколение, които градово са, като моите деца, големите, това са хора, които днес не само не могат да поведат въстания, те не могат, условно казваме, да си вържат обувките.“
Сравнението е провокативно и отваря темата за двойния стандарт към младите хора днес – възхищение към историческата младост и ирония към съвременната. В отговор на това проф. Стоянович признава, че критиката често е прекомерна, но вижда и реални дефицити:
„Да, за жалост има прекалено голяма ирония от една страна. От друга страна не бива да подценяваме и мисля, че и вие, ако погледнете обективно, ще се съгласите с мен, че подготвеността и готовността за носене на отговорност от младото поколение остава някои дефицити, за които можем да се надяваме", заяви Стоянович.
Той акцентира върху връзката между претенции и реални възможности: „Защото когато имаш претенции, това става въпрос и за другите поколения, когато имаш претенции, ти трябва да имаш първо нещо, което да дадеш.“
И поставя под въпрос доколко съвременното образование и гражданска подготовка са достатъчни: „Не съм съвсем сигурен, че днешната средна и висока университетска подготовка, която получават, днешната готовност за гражданска отговорност е на онова ниво, което ще ми освободи мен като поколение от необходимостта аз да хващам байрака.“
В заключение той формулира основния проблем така: „Трябва да има едно по-малко разминаване между претенции и възможности.“
Въпреки че често остава в сянката на текущите проблеми, ролята на Априлското въстание е фундаментална: „Но за нас това е онзи момент, в който България започва да се създава.“
Макар и да изглежда кратко и дори „неголямо“ в световен мащаб, въстанието остава повратна точка в българската история – моментът, в който една нация започва своя път към свободата.
