Влизаме в изборна нощ с парламент от 240 депутати. Числото идва от Конституцията от 1991 г. При социализма са били 400 - новата република ги намали с 40%.

Това число е доста трудно да се променя. През 2016 г. 673 000 души се подписват за референдум за намаляване на депутатите на 120.

Конституционният съд обаче спря този въпрос с аргумента, че е в правомощията само на Велико Народно събрание.

Теоретично - при 120 депутати кворумът е 61 души и така закони биха се приемали с гласовете на едва 32 души.

Ето колко гласа струва един мандат на български народен представител:

Формулата е проста - броят на гласувалите се дели на 240. На изборите през октомври 2024 г. средната „цена“ на един мандат е 10 711 гласа.

Колкото повече хора гласуват до тази вечер, толкова по-скъп става мандатът и толкова по-трудно влизат малките партии. При очакваната активност днес „цената“ може да надхвърли 13 000 гласа за депутатско място.

България е разделена на 31 избирателни района с различен брой мандати. 11 района дават по 4 мандата - минимумът по закон. Трите софийски района сборно излъчват цели 46 депутати.

Това не е грешка, а пряко следствие от начина, по който границите са очертани спрямо преброяването на населението. Това означава, че гласът на един избирател не тежи еднакво навсякъде.

Двама граждани гласуват за една и съща партия в различни райони - гласът на единия тежи повече от гласа на другия за това кой от листата на партията да стане депутат.

Самата партия подрежда кандидатите си в листа за всеки избирателен район и с това определя шанса им да станат депутати. Избирателят обаче може да промени реда. Това е преференцията.

За пренареждане са нужни 7% от гласовете за тази партия в конкретния район. Прагът се достига рядко, но когато се случи - резултатът е видим. Механизмът първоначалното е въведен за евроизборите, а от 2014 г. и за националните.

Гласът ни не само избира депутат - той директно финансира партията за следващите години.

Всяка партия с над 1% от гласовете и всяка коалиция с повече от 4% получава по малко повече от 4 евро или 8 лева годишна държавна субсидия за всеки действителен вот.

Ако не гласуваш, тези 8 лева не отиват другаде - просто не се разпределят. Оттук и парадоксът - искаме повече активност, но тя значи и повече разходи за данъкоплатците и повече пари за партиите.