По-богати или по-бедни сме от нашите прадеди. Какви са били цените и инфлацията през вековете - отговорите дава двегодишно проучване на български учени.
Ние сме най-богатото поколение за 13 века България, макар да не го усещаме. Това е един от изводите на учените, които създадоха дългосрочен индекс на цените, който свързва различните исторически периоди.
"Като нация, а не отделни личности - боляри, чорбаджии, сме много по-богати днес, отколкото преди", каза доц. Мартин Иванов от СУ “Св. Климент Охридски”.
90-те години и преди 2007 г. е пикът на цената на месото.
"Над 40-47% от разходите ни са отивали за храна, едва пред последните 20 години. По-малко от 20 години разходите за храна трайно започнат да спадат надолу. Захарта, например, която е типична луксозна стока, малцина от нашите пра-прадядовци са си я позволявали. През 19 век цената ѝ започва да спада и в наше време в никой случай не счита на лукс", смята Иванов.
Според учените цената на транспорта се понижава, но е и една от контролираните.
"Комунистическия режим е следвал политика за контрол и овладяване на цени на конкретни стоки и услуги. Това овладяване има своята цена, ние я платихме", каза доц. Ралица Симеонова СУ “Св. Климент Охридски”.
Хиперинфлацията от началото и в средата на 90-те години е вододел за няколко поколения.
"Събития, които никой наш прадядо не е преживял и не е стряскащ размерът на инфлацията, а още по-стряскащ е късият период, в който се случва", заяви Симеонова.
Хиперинфлация и дефицит на основни хранителни продукти има и по време на войните.
