По-богати или по-бедни сме от нашите прадеди. Какви са били цените и инфлацията през вековете - отговорите дава двегодишно проучване на български учени.

Ние сме най-богатото поколение за 13 века България, макар да не го усещаме. Това е един от изводите на учените, които създадоха дългосрочен индекс на цените, който свързва различните исторически периоди.   

"Като нация, а не отделни личности - боляри, чорбаджии, сме много по-богати днес, отколкото преди", каза доц. Мартин Иванов от СУ “Св. Климент Охридски”.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

90-те години и преди 2007 г. е пикът на цената на месото.

"Над 40-47% от разходите ни са отивали за храна, едва пред последните 20 години. По-малко от 20 години разходите за храна трайно започнат да спадат надолу. Захарта, например, която е типична луксозна стока, малцина от нашите пра-прадядовци са си я позволявали. През 19 век цената ѝ започва да спада и в наше време в никой случай не счита на лукс", смята Иванов.

Според учените цената на транспорта се понижава, но е и една от контролираните. 

"Комунистическия режим е следвал политика за контрол и овладяване на цени на конкретни стоки и услуги. Това овладяване има своята цена, ние я платихме", каза доц. Ралица Симеонова СУ “Св. Климент Охридски”. 

Хиперинфлацията от началото и в средата на 90-те години е вододел за няколко поколения. 

"Събития, които никой наш прадядо не е преживял и не е стряскащ размерът на инфлацията, а още по-стряскащ е късият период, в който се случва", заяви Симеонова. 

Хиперинфлация и дефицит на основни хранителни продукти има и по време на войните.