Възможен ли е скорошен край на войната в Украйна? Готови ли са властите в Киев на териториални отстъпки в името на мира? И колко още страната може да се защитава от руската агресия? Отговорите на тези важни въпроси дава президентът на Украйна в периода 2014-2019 г. Петро Порошенко в специално интервю в bTV Новините.
Г-н Порошенко, Вие посещавате украинските войски на фронтовата линия всяка седмица. Виждате с очите си какво се случва. Каква е ситуацията в момента?
Много е трудна. Имаме концентрирани руски войски в няколко посоки и сега можем да сравняваме. Защото на 22 февруари 2022 г. 180-хилядна армия влезе в Украйна, в момента руските войски наброяват над 600 000 войници в окупираните територии. Русия почти е утроила числеността на войските си, докато Украйна се бие със същата численост. Ние имаме по-добро въоръжение и по-добри муниции, но те не са достатъчни. Украйна възпира руската армия благодарение на уникалния характер на украинските въоръжени сили.
Посещавал съм войските на юг, на изток и на север към Харков и мога да потвърдя, че ние се нуждаем спешно от въоръжение, противовъздушна отбрана, електронни оръжия и точно по този начин можем да възпрем Русия. Същевременно всеки месец Русия губи 24 000 войници, което показва колко ефективни са украинските въоръжение сили. Зеленски и шефът на генералния щаб казват, че разликата в загубите между руските въоръжени сили и украинските въоръжени сили е приблизително 1:3.
На 15 юни в Швейцария започва глобална среща за мир. Готова ли е Украйна да направи евентуално териториални отстъпки в името на това да се постигне примирие?
Няма друга държава в света, която да иска мир повече от Украйна, защото ние плащаме най-високата цена за войната. Но това трябва да е мир, не капитулация, не загуба и не победа на Русия. Става дума за самото съществуване на Украйна като нация и затова на мен ми е много по-интересно не толкова какъв ще е резултатът от срещата за мир в Люцерн, Швейцария, а по-скоро от срещата на върха в Съединените щати. Единственият инструмент за оказване на натиск върху Русия е НАТО. Затова ние сме в тук София на парламентарната асамблея на НАТО и се опитваме да подобрим решенията, които се взимат в подготовката за срещата на върха на НАТО във Вашингтон.
Мирна Украйна означава победа. Въпросът е по какъв начин ще постигнем тази победа. Първо – членство на Украйна в НАТО, второ – доставки на най-модерното въоръжение, без ограничения как те да се използват от украинските въоръжени сили, включително и срещу легитимни цели на руска територия. Трето – още по-строги санкции срещу Русия, за да се възпре Путин да не може да финансира войната в Украйна, четвърто – финансова помощ за Украйна и пето – членство на Украйна в Европейския съюз (ЕС).
Казахте, че мир означава победа за Украйна. При положение, че такава не бъде постигната в обозримо бъдеще, готова ли е Украйна на териториални отстъпки?
Първо нека да не вярваме на Путин и да не вярваме, че това е ключът към мира. Това не е така. Когато аз бях президент в периода 2014-2019 г. непрекъснато ме атакуваха т.нар. миротворци с предложения и ми казваха: „Г-н президент, нека се откажем от Крим и ще се постигне мир“ и аз казвам: „Не, Путин, няма нужда от Крим“. Тогава ми казват „Нека му дадем Донбас и Крим, може би тогава ще има мир“ и аз казвам: „На него нито Крим, нито Донбас са му необходими“.
И сега мога да ви кажа, че Путин няма нужда от Донбас, няма нужда от Крим, дори няма нужда от Украйна. Той се стреми към цяла Европа. Той е луд император, той иска да държи Украйна като част от Руската империя, но утре може да каже, че Полша трябва да стане част от Руската империя, а след това България да стане част от нея, Балтийските държави, Финландия. Това е доказателство, че не трябва да се има доверие на Путин и на второ място, че не трябва да има страх от Путин. Имаме много ефективен и много силен преговарящ за мир – най-добрият дипломат. Това са въоръжените сили на Украйна. И ако те станат още по-силни чрез нашата солидарност, чрез доставки на оръжие, чрез санкции и ако отслабим Путин – това е най-краткият път към постигане на мир.
Намираме се в година на глобални избори. Преди дни българският министър на отбраната предупреди за руска намеса в изборите у нас. Такова предупреждение дойде и миналия месец от партньорите ни в ЕС. Какво бихте казали на всички български политици и публични фигури, които използват страховете на хората в предизборната кампания в страната ни?