Със сигурност българите ще имат ток, като въпросът е той да бъде на най-ниската възможна цена и, даже да има увеличение през март, ще се търсят резерви то да не бъде с мащабите, заложени първоначално от КЕВР. Това заяви пред журналисти в Брюксел премиерът Кирил Петков.

По думите му мораториумът на цените на ток, вода и парно ще даде възможност за анализ. „Аз още не знам, например, дали цените на газа са на най-доброто ниво, какво се случва с азерския газ – тези неща трябва да ги знаем. Най-лесно е било до момента домакинствата да плащат за всички проблеми“, обясни Петков.

Той подчерта, че ако анализът покаже риск от разбалансиране на системата, ще има корекция в края на март, но „не може без анализ и само защото някой е препоръчал, точно през зимния сезон домакинствата да плащат повече“.

Планът може да се забави, но с цел да е точен

Планът за възстановяване и развитие е бил сред обсъжданите в Брюксел теми. „Мисля, че ги зарадвахме и тях, че нашата задача да премахнем корупцията в България, която е една от големите спирачки за плана, е по-амбициозна и от това, на което те са се надявали“, отбеляза Петков.

По думите му ще има промени в българското предложение с цел „да помислим по най-добрия начин за енергийната система“.

Снимка: bTV

„Дори и да се забавим с 1-2-3 седмици повече, по-добре е да си свършим по-добре работата, един път ни се дават 10% от БВП така“, заяви Петков.

Със Скопие: Първо общото, после компромисите

Кирил Петков посочи, че обсъждал темата за Северна Македония с председателя на ЕК, като е потвърдил позицията на нашата страна, която остава непроменена. По думите му диалогът със Скопие трябва да се надгради по линия на инфраструктурата, бизнеса и други важни теми, за които да се ангажират работни групи от двете страни.

„Има 65 млн. души на Балканите, но сме се заградили и разделили и всеки говори срещу другите. Ние сме с размера на Франция като пазар, а възможностите, които сме реализирали като съвместна работа, са близки до минималното. Когато реториката стане „Какво има за спечелване“, тогава ще стават по-добре дискусиите за компромиси по точките, които са ни важни – включително и правата на българите в Македония, които не трябва да се чувстват дискриминирани“, категоричен беше премиерът.

Той иска да проведе среща по въпроса с новия македонски премиер и петте работни групи да започнат заседания на месечна база. Именно за този процес е и 6-месечния срок, за който Петков по-рано говори в различни интервюта.

Премиерът обясни и какво очаква на предстоящия КСНС по темата с РСМ: „Всички би трябвало да искаме българските бизнеси да имат по-голям пазар, да има влакова линия, общ културен календар – аз не виждам минус, когато говорим за тях“.

Диалог с антиваксърите за повече имунизирани

Кирил Петков посочи, че в хода на днешните разговори е станало ясно, че експертите на ЕК очакват „Омикрон“ да донесе нова COVID вълна в Европа още в средата на януари, а не в края на месеца, каквито са били първоначалните очаквания. Затова и според премиера ваксинацията трябва да се разгърне възможно най-бързо.

Очакването е до понеделник и образователният министър да подпише заповед за „Администрация без COVID-19” в рамките на МОН.ж Междувременно кардиолози, ендокринолози и други специалисти ще правят протокол за пациентите със съпътстващи заболявания, за да могат личните лекари да ги съветват най-ефективно за решението дали да се ваксинират, или не.

„Знам защо хората не се ваксинират – защото не вярват на институциите. Трябва да сложим нашите специалисти на преден план, да дадат най-добрата информация на населението, за да може да вземе своето решение. Не е нормално някакви сайтове, зад които не стоят никакви специалисти, да са основна точка за информация“, подчерта премиерът.

Той допълни, че трябва да се отвори диалогът с антиваксърите: „До този момент просто ги игнорираме и така хората се капсулират и стават още по-твърди“.

Продължи да четеш