Надка Иглева живее в родопското село Стърница. Като дете наследява занаята на баба си да изработва народни носии. Днес тя е сред последните майсторки на българска народна носия от този край.
Надка облича всички жени в с. Стърница. С пъстрите костюми жените от селото изпълняват по празници най-звучните песни от родопския край. Одеждите им имат няколко характерни части.
„Риза, хурка, престилка, миндил, кафтан, кърпа и фес. Ама това ризата са тъкае на стан, кърпите са на стан, а кафтана се шие на машини и се украсява на машини." - казва майсторката
По орнаментите на носията и кърпата на главата, в миналото можело да се определи и семейния статус на жената. Омъжените жени ходели с тъмно червени забрадки с много украшения, а момите без.
По-голямата част от фините украшения се пришиват на ръка, а основните детайли се изработват на машина. Няколко седмици са необходими, за да се измайстори една носия с всичките й части. Всяка майсторка има собствена специална техника, по която може да познае своя дреха от далеч, дори и след години.
„През лятото ходихме на Казанлък и там имам носия и хурка ушита, и миндил. Внучката дойде вечерта и ми каза: "Бабо, ти тук си раздавала носия!" и ми показа на телефончето и гледам - да, за едно момиче я бях ушила. Познава се нашата носия." - разказва Надка Иглева.
Крачната машина, на която Надка шие повече от 40 години е скъп подарък от родителите й. Тъжно й е, че след нея, никой повече няма да я използва, за да продължи завета на баба й и да предаде занаята поколения напред.
„Ами не искат, никой не иска. Няма кой да вземе занаята. Докато ние сме живи, ще шием. Докато видим, почнем ли да не видим, а аз без очилата не виждам...."
Селото на Надка този месец стана собственик на ресторант.
Тя е една от 265-те съсобственика. Вярва, че в новия ресторант ще се провеждат често събития, свързани с традициите в околността и по този начин ще се привлекат повече хора в селото.
Надеждата й, че сред тях ще се появи някой с интерес към занаята, на който да предаде уменията си.
