Археолози разкриха монашеската обител на свети Теодосий Търновски, която е била издигната с ктиторството на цар Иван Александър.

Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене и историците предполагат, че това е най-голямото за годината разкритие, което пренаписва историята, особено за местоположението на Търновската Света гора.

„Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на Св. Теодосий Търновски“, написано от самия Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е Теодосий Търновски“, посочва професор Хитко Вачев, цитиран от БНР.

„И лично царят участва в строежа на църквата“, допълва още той.

В произведението е отбелязано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за строежа от близката река.

Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м.

Измервайки със съвременни средства това разстояние е установено, че то съвпада с това отбелязано в писмения извор. 

Археолозите разкриват красивата и богато украсена църква със стенописи, лъжица за причастие и голям бронзов кръст, който е висял от тавана на храма.

Снимка: Проф. д-р Хитко Вачев

„Тук някъде е гробът на един български светец“, коментира професор Вачев, предполагайки, че до храма е погребан последователят на свети Теодосий Търновски, свети Роман Търновски, който управлява манастира три години и е починал от туберкулоза.

За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. свети Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Археолозите казват, че този манастир дава нова насока в историческата наука с промяна на положението на Търновската света гора. Има и хипотеза, че в близост, в една от подземните бази на Държавния резерв, е и самата пещера на Теодосий Търновски.

Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска света гора.

Архитектурно-стиловите характеристики на храма недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли.

Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи.

От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана.

Продължи да четеш