Археолози разкриха монашеската обител на свети Теодосий Търновски, която е била издигната с ктиторството на цар Иван Александър.

Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене и историците предполагат, че това е най-голямото за годината разкритие, което пренаписва историята, особено за местоположението на Търновската Света гора.

„Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на Св. Теодосий Търновски“, написано от самия Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е Теодосий Търновски“, посочва професор Хитко Вачев, цитиран от БНР.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„И лично царят участва в строежа на църквата“, допълва още той.

В произведението е отбелязано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за строежа от близката река.

Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м.

Измервайки със съвременни средства това разстояние е установено, че то съвпада с това отбелязано в писмения извор. 

Археолозите разкриват красивата и богато украсена църква със стенописи, лъжица за причастие и голям бронзов кръст, който е висял от тавана на храма.

Снимка: Проф. д-р Хитко Вачев

„Тук някъде е гробът на един български светец“, коментира професор Вачев, предполагайки, че до храма е погребан последователят на свети Теодосий Търновски, свети Роман Търновски, който управлява манастира три години и е починал от туберкулоза.

За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. свети Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Археолозите казват, че този манастир дава нова насока в историческата наука с промяна на положението на Търновската света гора. Има и хипотеза, че в близост, в една от подземните бази на Държавния резерв, е и самата пещера на Теодосий Търновски.

Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска света гора.

Архитектурно-стиловите характеристики на храма недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли.

Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи.

От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана.