От утре влиза в сила новия Европейски регламент за защита на личните данни, познат като GDPR. Той дава повече права на гражданите да знаят какво се събира и съхранява за тях като информация. Готов ли е българският бизнес да спазва правилата?
Към момента има над 460 хиляди официално регистрирани администратори на лични данни у нас, а големите компании ще трябва да назначат поне 35 хиляди служители, които да опазват личната информация. Става дума за имената, адресът, местоположение, доходи, здравна информация и имейл.
Компаниите, които обработват данни на европейски граждани, при нарушение на регламента може да бъдат глобени с 4% от годишния оборот или 20 млн евро.
Колко подготвен е бизнесът?
Ирена Петрова е собственик на компания за набиране и управление на персонал. Изненадана е, че в проектозакона за прилагане на новия регламент за личните данни секторът им не фигурира. Въпреки това се подготвят от половин година за новия регламент.
„За нашия бизнес най-важно е конфиденциалност и защита на личните данни и до момента спазваме правилата и Закона за защита на личните данни. При нас няма такава трудност, просто има много допълнителна документация,която ни затруднява”, коментира тя.
Новият регламент засяга всички аспекти на бизнеса и сектор „Услуги”, хотели, ресторанти, такси компании и медицински лаборатории, например. Не всички обаче ще трябва да назначават служител за опазване на личните данни, но ще трябва да ги събират и съхраняват при определени правила и да сигнализират до 72 часа след инцидент.
Новият регламент няма да позволява на големите компании, които ви предоставят услуги, да прехвърлят без ваше съгласие данните ви на фирми, които събират задължения.
Ще се глобяваме
От Комисията за защита на личните данни успокояват, че няма да започнат да глобяват веднага, но ще проверяват по сектори като ще се насочат най-напред към големите администратори на данни – банки, застрахователи и мобилни оператори.
„За тях е задължително изискване длъжностно лице по защита на данните. Те формират цели сектори и отдели, които се занимават с този бизнес, защото огромните глоби, които стоят като дамоклев меч… по-добре да бъдат въведени правилата отколкото да се отиде към глоби. Глобата е последното нещо, към което трябва да посегнем”, смята членът на КЗЛД Цанко Цолов.
От Българската стопанска камара предупреждават за административната тежест към бизнеса и настояват да отпадне заложената в проектозакона санкция от 10 хиляди лева.
„Санкциите трябва да са пропорционални на нарушенията, а с размера на глобата могат да бъдат фалирани малки или микро предприятия. Ние не искаме минимална санкция”, категоричен е зам.-главният секретар на БСК Добри Митрев.
Какво ще се случи?
Какви конкретни последици ще има за българския бизнес ще стане ясно с приемането на закона до края на тази пленарна сесия в Народното събрание.
Общественото обсъждане ще приключи до 30 май. Бизнесът настоява да се повдигне долния праг от 10 хиляди клиенти, чиито данни се обработват, спрямо който ще се налага назначаването на служител по защита на личните данни.
От Комисията за защита на личните данни очакват броят на жалбите да нарасне от 500 годишно поне двойно с влизането на новия регламент в сила.
