От понеделник, когато премиерът Бойко Борисов подаде оставката на кабинета, в държавата официално настъпи положението на правителствена криза. В този случай Конституцията предвижда конкретна процедура: президентът ще завърти т.нар. „парламентарна рулетка”, три пъти.

Първият път той е длъжен да даде проучвателен мандат за ново правителство на лидера на най-голямата партия. В случая това е ГЕРБ. Бойко Борисов обаче обяви, че ще върне мандата веднага.

Следват нови консултации и вторият път президентът е длъжен да даде проучвателен мандат за ново правителство на лидера на втората по големина партия в Народното събрание – това е БСП.

Лидерът на левицата – Корнелия Нинова, също обаче обяви, че с 38 депутати няма да опитва да състави правителство и ще върне мандата.

Третият проучвателен мандат президентът трябва да връчи по свои избор на една от останалите шест парламентарни сили – ДПС, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, БДЦ, АБВ, „Атака”.

Ако и третата посочена партия не успее да формира кабинет, което най-вероятно и ще се случи, действащият парламент няма да е в състояние да посочи ново правителство.

Тогава президентът трябва да посочи служебен премиер и в нормална ситуация – да разпусне парламента. Ситуацията сега обаче е безпрецедентна от началото на прехода насам, защото подобно разпускане би съвпаднало с края на мандата на президента, а Конституцията не позволява това.

Така, когато са станали факт и трите завъртвания на „парламентарната рулетка”, президентът трябва да единствено да назначи служебен кабинет.

Приемаме, че имаме служебен кабинет. Правителството със служебен премиер и министри ще продължи да действа поне до 22 януари, когато трябва да встъпи в длъжност новоизбраният пети президент Румен Радев.

Хипотетично, най-рано в този ден Румен Радев ще има правомощия да разпусне народното събрание и да насрочи следващи парламентарни избори.

Снимка: bTV

Според Конституцията изборите трябва да се проведат не по-късно от два месеца след разпускането на Народното събрание.

Първата възможна дата, на която могат да се проведат изборите е неделя, 26 март 2017 г.

Въпросът обаче е дали в следващите седмици парламентът ще промени изборните правила и по каква система ще избираме следващите нови 240 депутати. Въпросът е как ще стане това – в един или два тура, ако се възприемат и изпълнят резултатите от проведения референдум.

Предстои да видим какво ще гласуват политическите сили в Народното събрание следващите седмици.

Тогава освен избори на 26 март, следващата неделя – 2 април 2017 г., може да трябва да се проведе втори тур за избора на новите мажоритарни депутати.

Дали обаче ще бъде променен Изборният кодекс, или ще се гласува по пропорционалната система и за новия парламент предстои да видим.