Остра реакция на опозицията и експерти срещу лансираните идеи за промени на здравноосигурителния модел у нас.

Към резервите се присъедини и министъра на финансите Владислав Горанов. Той изрази несъгласие с въвеждането на задължителна здравна застраховка.

Такава застраховка, освен осигуровките, които плащаме сега, ще повиши данъчноосигурителната тежест, предупреди Горанов. И подчерта, че предпочита различен здравноосигурителен модел.

„Аз съм привърженик на модел за демонополизация на НЗОК. Даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно застрахователно дружество или да останат осигурени в НЗОК”, коментира той.

Ако данъчно осигурителната тежест се промени, ще се появи и друг проблем - на практика ще се наруши коалиционното споразумение между ГЕРБ и Патриотите, което не предвижда вдигане на данъци и осигуровки.

Опозицията в парламента задава въпроса дали промените ще гарантират по-добро качество на здравеопазването.

„За съжаление отговорът е по-скоро не. Необходимият модел е пълна демонополизация, това ще гарантира контрола и самоконтрола както и конкуренцията. Няма защо да се открива топлата вода”, заяви депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.

Според социалистите предложението не защитава най-уязвимите социални групи.

„Не се коментират проблемите на децата и пенсионерите”, посочи проф. Георги Михайлов от БСП.

Очаква се до края на септември темата за здравноосигурителните вноски да влезе в парламентарните комисии.

Идеята за задължителна здравна застраховка предизвика горещи дебати и сред експертите. Въвеждането й е един от вариантите на министерството на здравеопазването за промяна на осигурителния модел у нас.

За останалите варианти информацията е оскъдна, до края на месеца се очаква министерството да даде яснота.

Изключително много критики до момента събира идеята за задължителна здравна застраховка, и то не защото е нещо лошо, а защото няма яснота по ключови въпроси. Експерти казват, че сметката на министерството за 12 лв. месечна вноска за застраховката е некоректна. И че това, което се предлага, звучи несериозно, ако целта е радикална промяна. Хората пък се питат "пак ли ще доплащаме, ако имаме и застраховка".

Лъчезар Сяров е собственик на фирма в IT сектора. Казва, че е съгласен да има и здравна застраховка. Но срещу това да има ясни гаранции, че няма да доплаща за лечение.

"Не би било разумно да плащаме веднъж на държавата, веднъж на застрахователни компании и при нужда пак да се налага да даваме пари", коментира той.   

Според лансирания проект размерът на вноската за застраховка няма да зависи от дохода на човек. А от възраст, пол и регион.

„Авторите на материала дори не знаят, че има европейска директива, която забранява пола да се оценява като риск, а те са ни казали, че ще оценяват възрастта, пола и региона. Ами здравният статус", заяви Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за здравно застраховане.

Примерните сметки на министерството показват, че вноската за застраховката ще бъде около 12 лева на месец за болнично лечение. Ще покрива всичко над 700 лева. Таван няма. Ще се създаде гаранционен фонд, засега без яснота как ще се попълни.

„Днес си го застраховал, утре покриваш разходите, откъде ще ти дойдат резервите от 12 лв. на месец, няма как да се случат тези неща, т.е. ще има ли период на натрупване без да плащат застрахователите, за да натрупат своите резерви", категорична е Виткова.

Не е ясно и кой ще сключва задължителните застраховки за хората, които сега държавата осигурява - сред тях са децата и пенсионерите. Не се уточнява също какво ще стане със здравнонеосигурените, а те са 720 хиляди души.

 „Дайте още пари за неработеща система. Това е все едно да гасим пожар с туба бензин, т.е. най-много да се възпламени още повече проблема” Аркади Шарков, здравен икономист.

Експертите са категорични, че така написан моделът е неработещ. И не дава отговор какво ще се подобри в системата.

Специалистите виждат в така разписания модел единствено абдикиране на държавата от скъпоструващото лечение и прехвърляне на проблемите към застрахователи и пациенти.

Въпросите са твърде много, министерството засега запазва мълчание. Очакванията са в края на септември да разясни всичките си варианти за реформа.