Дни преди Гергьовден, който е и празник на овчарите, поглеждаме към родопското село Смилян. Там живее един от последните овчари, които отглеждат животните си по стария традиционен начин.
Минчо Гърбелов тръгва след животните 13-годишен и с гордост казва, че това е неговото призвание.
„Едно време, ето това, като ги гледаш, бяха 800 бройки. Аз съм обиколил цяла България с овцете на паша”, хвали се той. Днес овцете му наброяват 250.
„Останахме много малко истинските животновъди. Тия, дето сега се появиха са кредитни животновъди. Аз моите овце съм ги гледал 50 години и имам само една каруца”, през смях казва Минчо.
Най-голямото изпитание за него по време на комунизма било да опази животните си от национализиране: "Аз тогава имах бая овце, стотина бяха. Тогава ги криех. През деня лежат и спят, а вечерта по цяла нощ пасяха”.
Днес опасност за овцете му са само вълците. Миналата година те изяли 12 от животните му. Бай Минчо е лаконичен: „И те ядат, и за нас остава... и така”.
Той не спира да се усмихва. Очите му обаче често се насълзяват през последната година. Голямата му дъщеря починала, а цял живот била с него при овцете.
„Няма назад, само напред. Лошо, хубаво ... след всяко лошо идва хубаво, а след всяко хубаво те очаква и лошо. Не трябва да се радваме само на хубавото, трябва и на лошото да се радваме”, категоричен е един от последните истински животновъди у нас.
