Илия Траханаров не намира отговор на един въпрос вече 65 години. „Защо си дадох младините за свобода? Защо?”
По времето на социализма той остава в т. нар. лагери на смъртта 13 години. 4 пъти го карат в карцерите за изпълнение на смъртната му присъда, в 4 затвора.
„Действително ли е било всичко това или сън? Като спиш – сънуваш. Сънуваш, че те водят да те бесят. Виждам го това през нощта, често сънувам, че ме водят да ме бесят. Държат те долу в карцера 3-4 часа, върнат те пак обратно. Отлага се. И тогава ни побеляха косите”, споделя той.
Най-тежко е на остров Персин. Казвали са му Втори обект, сега е природен парк Персина. „Беше 1953-1954 година, от двете години една. Придойде водата, вдигаше се и всичко беше залято. Бараките влязоха във водата”.
Най-тежкият ден за затворниците бил този – администрацията и милицията напуснали лагера, а затворниците останали докато се вдигала водата. „А ние бяхме над 1000 човека”, спомня си Траханаров.
Никой не знае колко българи излизат живи от 86 трудово-възпитателни общежития у нас по времето на социализма. Създаването им започва от 1945 г. До 1962 г., когато се закриват коцлагерите, от там минават около 285 хил. българи. В смъртните актове на починалите пише, че са се самоубивали или са умирали от сърдечна недостатъчност.
Такива са данните в цели 48 тома дело, което започва в началото на март 1990 г. Обвинението е на военна прокуратура, но само за издевателствата и убийствата в каменната кариера до Ловеч. За другите лагери документи няма и Илия Траханаров е един от многото неразпитани като свидетели.
В показанията си Мирчо Спасов, заместник-вътрешен министър по време на тоталитарния режим, обяснява, че задачата му е възложена от ЦК на БКП. Но издевателства над хората, които не се харесвали на новия режим и са споделяли идеите на земеделците, не помни. Не помни и как в лагерите са влизали доста бивши депутати и млади хора, защото са писали стихове или са ходили с къси поли и са от богати семейства. 20-годишният Илия Траханаров е отказал да приеме македонския език за официален.
„Във всички областни градове имаше представители на КГБ към ДС. И те викат, и ти казват: „Извършил си престъпление, всеки може да греши”. Първия път почват с добро, но ти трябва да се приобщиш, трябва да си признаеш всичката вина, да се разкаеш - всичко! „Ще те помилваме, ще те пуснем да станеш свободен гражданин”. Оставят те – „Помисли си”. След месец, два, може и година пак те викат. Зависи колко лежиш в затвора. И почват след това натиск: „Жив оттук няма да излезеш. Или приемаш, или си отиваш”, разказва Траханаров.
Който не е минал през прийомите на ДС не знае нищо, казва той, защото те могат да те изкарат извън равновесие.
Всички са работили в мини и каменни кариери. В Белене е имало и памучни плантации. В страниците на делото свидетелите разказват, че ако не си изпълниш плана за деня не се връщаш жив. Най-честите наказания са бой до смърт.
„В лагера имаше понтони - два, отгоре с греди. Изкарват те вечерта гол, а имаше комари - ужас! Гол цяла нощ. Сутринта, когато те приберат си подут цял. Това беше наказанието. След това вътре в бараките бяха леси отгоре покрити със слама. Наровете, на които спяхме бяха от върби. Те правят и кошници от тях. Има вити върби и чупливи върби. Вътре дървеници - ужас! През лятото страхотни дървеници и комари. Направете си сметка при какви условия са живяли тук затворниците. Сега всичко е ликвидирано и аз не знам защо още продължават да държат тук затворници. Това е престъпление. Независимо какви са - дали са крадци, дали са убийци. В края на краищата са хора, не са животни”, разказва Траханаров.
Между затворниците на остров Персин са били и 26 католически свещенници, прибрани без съд и присъда. Просто защото са католици. Отец Паоло Кортези е командирован в Белене от папата преди 5 години и първото нещо, което научава е историята на българския епископ мъченик Евгений Босилков.
„Той е българин, след това е станал отец и през 1946 г. е назначен от папата за епископ. След изследване на ДС, през 1952 г. е арестуван и след престой от 3 месеца в Централния софийски затвор е застрелян”, разказва Кортези. Босилков е първият канонизиран мъченик измежду жертвите на комунизма в източния блок.
Отчето, както и много местни жители, стигат до остров Персин през 2014 г. на един възпоменателен митинг. Тогава в него се ражда идеята островът да не бъде място на забрава, а да стане място на паметта и тук да се издигне музей. Хрумва му, защото от 20 години според учебната програма в Италия децата трябва да посетят един концлагер - или на фашизма, или на комунизма.
„Не знам какъв ще бъде ефекта и ще ви кажа защо. Спирам се на моя син и на моята дъщеря като пример. Аз криех и от сина, и от дъщерята, че съм бил в затвора. Защо? Защото моите деца не можеха да бъдат третирани в детската градина и в училище като септемврийчета, чавдарчета и т.н. и само ако те научат ще получи детето стрес, ако ги отделят и кажат „бе, тия са на най-големия престъпник”. И аз криех от децата”, казва Илия Траханаров.
Отец Кортези е посещавал „Аушвиц” и лагери из Италия. Смята, че тези места са много важни и му е мъчно, че в България са изоставени и забравени. „Паметта никога не трябва да се използва с политически цели. Работата на паметта е да лекува рана, да научим нещо от миналото, да не повтаряме тази грешка. Да не повтаряме, че друг човек, който мисли различно, е враг - враг на народа, на партията. Да не повтаряме грешката - това е урокът на тези места”, смята той.
Кортези се надява тази година на остров Персин да се съберат повече от 10 хил. души, които да почетат паметта на загиналите в лагерите на смъртта.
„Направиха посещение след така наречената промяна, защото за мен няма промяна. За мен има само един камуфлаж, заблуден. Същите престъпници, които управляваха България - и сега я управляват. И сега!”, казва Траханаров.
„Когато дойдох 1990 г. те бяха сринали всичко, което е от старото. И всички затворници, които дойдохме , казват: „Това ли е Белене? Това ли е Белене, където ние прекарахме? Или е сън онова, дето ние сме били? Един народ, който не познава своето минало няма нито настояще, нито бъдеще. Това е истината”, допълва той.
Истина е и, че след Унгарските събития и Пражката пролет, доста българи отново са изпратени в лагерите на смъртта. Без повод, а само защото социалистическият режим се клати. В Белене започват да изпращат хора, които са отказвали да си сменят имената по време на Възродителния процес през 80-те години.
Официално лагерите у нас са затворени. Завършила е и проверката на ЦК на БКП за издевателствата в Ловеч, Скравена и Белене. Доклада за издевателствата, написан от Борис Велчев - дядо на председателя на Конституционния съд Борис Велчев, става известен от делото за лагерите. Своите показания дава и Тодор Живков. По думите му никой никога от партията не му е казвал нищо за тези трудово-възпитателни общежития.
„Тук влизаме в историята на XX век, в историята на тоталитарните режими, където няма разлика между фашисти, комунисти, десни, леви. Проблемът на тоталитарните партии беше точно така - една група. Обикновено малцинство има претенция, че са носители на истината. Всички трябва да бъдат като нас, да мислят като нас, да се поклоняват на нас и нашите идеи, да бъдат слуги. От това излиза ДС, КГБ като инструменти на един тоталитарен режим”, смята отец Паоло Кортези.
„Само си говорим без никакъв ефект. Докато не се хване престъпника, убиеца, насилника и не го пратят в затвора при тия условия, които той е създал и той е държал останалите, няма да има някакъв ефект”, смята Траханаров.
Ефект у нас засега няма. 26 години след началото на демокрацията нито един от насилниците не влиза в затвора. Делото продължава 12 години, но така и не завършва - заради изтекла давност то е прекратено през 2002 г. Някои от подсъдимите, като Мирчо Спасов, умират по време на процеса. Живи - и виновни, и пострадали вече почти няма.
Илия Траханаров си тръгва от лагера за първи път на 30 години с помощта на лекаря. Разказва, че му отекло дясното коляно и тогава докторът му написал болничен, че не може да ходи на работа.
Днес, вече на 90, възрастният мъж от Пазарджик казва, че ще се връща всеки път докато може да ходи.
„Грешката е, че всичко е забравено. Забранено. Тука влизаме в една много широка тема, защото вие няма да се сърдите, българите, защото сте много горди, но липсва според мен в България много култура на паметта на европейско ниво”, смята отец Кортези.
Той е категоричен, че паметта не трябва да бъде в ръцете на политици, а трябва да идва от ръцете на обществото. „Ние да почитаме, да възпоменаваме, да четем, да ходим на поклонения и институциите да подкрепят това”.
