bTV Медия груп и УНИЦЕФ отново обединяват усилия в името на правата на децата. Какво се случва в дома за деца с умствени и физически увреждания в Могилино, добил печална известност преди девет години от документалния филм на Би Би Си „Изоставените деца на България”?
„Първото ми влизане в Могилино беше през февруари 2008 г. Толкова непоносимо, че нямам думи”, спомня си психоаналитикът Весела Банова. „Това е едно старо училище, с едни огромни коридори, баните и тоалетните по една на етаж. Едни изключително страдащи и зле изглеждащи деца”, допълва тя.
„За тези, които са влезли преди мен, преди да заработи екипът на УНИЦЕФ, е било по-тежко, защото хората са се сблъскали само с нещастието на децата и възрастни, което са не по-малко нещастни и говорят за децата като безнадеждни случаи. Като за мъртви”, спомня си тя.
Една от историите във филма на Би Би Си е тази на Стоян – роден е недоносен, в депресивно състояние и с двустранна слепота. Първите 10 години от живота си той прекарва в Могилино – неподвижен, недохранен и признаци на тежко психично страдание.
„Първата ми среща със Стоян беше преди пет години. Той е изоставен при раждането, попада в дома в Могилино и неговото детство е минало много тъжно”, спомня си Ана Андонова. „Той е силно увредено дете. Той е сляп, има голяма операция на хранопровода – щял е да умре може би от глад или много малко е хранен в този дом в Могилино. Първият път, когато го видях съблечен беше страшен за гледане – много слабо дете, много тъжно”, допълва тя.
„Първото нещо, което видях, беше огромна болка. Сякаш беше понесъл цялата мъка на света. Едно много, много изтормозено дете. В него се четеше една безнадеждност, сякаш никога нищо няма да се промени”, допълва тя.
Днес Стоян се усмихва. Той живее заедно с още шест други деца и младежи в Център за настаняване от семеен тип, а за неговите емоционални и физически потребности полагат грижи детегледачки, социални работници и психолози. Неговото бъдеще е такова благодарение на средствата събрани в първото издание на „Великолепната шесторка”.
„Една година слез започване на интервенциите на УНИЦЕФ трябваше да се оцени промяната. И тогава на всички им се искаше тези деца, които повечето бяха хипотрофични, изключително слаби, да са наддали на тегло и ръст. Изненадата беше, че промяната в ръста и теглото беше много малка, но това, което се беше променило след една година е, че бяха изчезнали всички драстични прояви на психично страдание”, казва Весела Банова.
„Центърът, в който живее Стоян с още шест деца, е открит 2011 г. с помощта на bTV и УНИЦЕФ, първата „Великолепна шесторка”, където са настанени първите шест деца от Могилино”, пояснява Галина Йотова.
Друг герой от филма на Би Би Си също претърпява коренна промяна. Свилен е тежък аутист, със слепота и изкривени ходила. „Това дете нямаше кожа на лицето – до такава степен се самонараняваше и удряше главата си в стени и в легла”, пояснява Весела Банова.
„Един ден, още в Могилино, настъпи една голяма промяна – екипът на дома, подкрепен от УНИЦЕФ, започна да извежда децата навън в двора всеки ден. Тогава аз забелязах Свилен, за първи път спокоен, да пълзи по тревата и да опипва тревите и камъчетата и да ги изследва. Едва след това Свилен дойде в Центъра за настаняване от семеен тип в Русе и върна красивото си лице”, пояснява Банова.
След инициативата на bTV Медия груп и УНИЦЕФ децата са се променили до неузнаваемост. Вече са по-спокойни, започнали са да се интересуват от света, да играят и да се чувстват сигурни. Някои от тях дори излизат навън, ходят до магазина и на море.