Вера Юрукова е един от най-предпочитаните татуисти в София. Миналото ѝ обаче е свързано с дългогодишна наркотична зависимост.

Тя разказа пред камерата на bTV за пътя между дните, в които е виждала само асфалта, до момента, в който е преоткрила небесното синьо.

В началото на прехода, когато е била младо момиче, Вера попада в клопката на наркотиците и остава там за повече от десетилетие. Излиза „от ада” и днес е професионален татуист.

Цялото ѝ тяло също  е в татуировки – цветни картини, които говорят за живота и днес .

„Моите татуировки са все по някакъв повод. Например, музата на комедията, на любовната лирика, на музиката...”, разказва тя.

Преди музите в живота ѝ обаче били иглите. Разказва с усмивка за това време, защото вече е зад гърба ѝ.

„Започнах с хард наркотиците през далечната 1992 г.”, казва тя.

„Понеже ги приемам малко по-емоционално нещата, та след две неуспешни бременности, реших да накажа всички. Като започнем с всички, които не са ме подкрепили – семейство, приятели и т.н. След 12 г. друсане, осъзнах, че съм наказала само себе си”, споделя Юрукова.

Разказва, че в началото на 90-те години било изключително лесно човек да се сдобие с наркотици.

„Всичко съм пробвала, не само хероин, не само метадон, не само кокаин, не само морфин и т.н... Всичко – цялата гама. Като усещане са коренно различни, а също и периодите в живота, в които съм ги взимала. Например имаше период, когато не можеше да се намери хероин и само два пъти на ден имаше сбирка на кино Витоша на такива изпаднали хора и това беше мутренските години и долара беше 3000 лв... беше си страшен шок”, разказва тя.

По думите ѝ никога не се е отдавала на зависимостта, а се е борела с нея. „ Аз се боря винаги и може би в периодите на живота ми съм спирала 12 пъти”, казва Вера.

„На най-големия си враг не пожелавам това, което изпитах по време на абстиненциите”, допълва Юрукова. „То е психическо и физическо състояние, в което дори и от самата енергия на хората те боли. Аз така го усещах”, казва тя.

„Физическа болка е. Всички стави те болят, всички мускули... Не можеш да спиш, не можеш да ядеш, миризмите са ти едни такива изострени и постоянно ти се повръща от тях и въобще състоянието е едно много неприятно, аз го определям като огнен лед”, разказва Юрукова.

След много опити да се откъсне от зависимостта, Вера успява да види отново цветовете.

„Този ден беше зелен, с листенца. Беше пролет – някъде 2002 г. – 2003 г., аз вече  бях намалила метадона до такава доза, че бях пред излизане. Тогава си отворих очите”, казва тя.

Единственото, за което Вера мечтае, е със съпруга ѝ да осиновят дете.

„Трябва да дам втори шанс. На мен ми е даден втори шанс, аз трябва също да дам втори шанс на някого”, допълва тя.

Научете повече за историята на Вера и за трудностите, през които преминава, в цялото видео: