Историите на един провинциален и един столичен учител разкриват за какво стигат и за какво не стигат парите на учителите на фона на очакванията за увеличаването на заплатите им.

Марина Бозаджиева е учител по химия в 119 СОУ в София. Пепи Димитров е учителят по география във врачанското село Зверино. Столичната учителка получава чисто около 700 лв., а преподавателят от врачанското село - 600 лв.

„Е, заплащането - във всичките тези години аз съм бил идеалист, не съм работил за заплащането, никога не съм търсил някаква сметка, но, признавайки си честно, ниско е заплащането на учителя, но пък с тази моя заплата през годините си отгледах две деца, дъщери, които поеха моя път, и съм много щастлив, имам и внуци и тази заплата явно ми е стигала по някакъв начин”, казва учителят по география от Зверино.

Госпожата по химия от 119-то СОУ напомня, че учителите, които държат на своето ниво, сами трябва да плащат, за да поддържат своята професионална квалификация. „Химията е една динамична наука и човек трябва да предвиди своите разходи и в тази насока, за да бъде в крачка с тенденциите. Допълнителни пари за учебници, за литература, не са предвидени. Новите книги, които излизат, те се купуват от самия преподавател. От неговия джоб. Тази специализирана литература не е евтина”, обясни Марина Бозаджиева.

„Мечтата ми беше учениците да приемат кабинета по география като свой втори роден дом, и както виждате, така е съхранен повече от 20 години”, обясни Димитров.

Заплатата може да не стига за много от личните нужди на г-н Димитров, но част от нея той инвестира в кабинета по география, за да накара учениците да харесват неговата наука. „Във всеки един бъдещ учител трябва да има душа на учител, трябва да има някакъв идеализъм, не може всичко да го свързваме с материалното. Не обичаш ли децата, базата, работата, предмета, няма как да се получи, всичко това е някакво съчетание”, допълни учителят от Зверино.

Географията е любимият предмет на учениците в село Зверино. В местната гимназия са единодушни, че това се дължи на възрожденския ентусиазъм на преподавателя Пепи Димитров. „45 минути почти никога не ми стигат, за да завърша всичко в часа, което съм си планирал”, признава Димитров.

Статистиката показва, че със заплата от 600 лв. на село все пак могат да купят повече неща, отколкото със 700 лв. в София. „Позволяването на неща като театър, кино, различни видове концерти - колегите си го позволяват, но ограничено”, споделя госпожа Бояджиева.

Когато си тръгне от работата в четири следобед, учителят от село Зверино става земеделец у дома - освен за удоволствие, и по неволя. Заради двата заема, които изплаща, заплатата му се е стопила наполовина. В личното стопанство произвежда картофи, домати и краставици. „Едва ли бих могъл от тази малка градинка да изкарам нещо, всичко е за лична консумация. Трябва да се лишаваме и работните дрехи вече са преди официалните, вратовръзка, риза, дълги години не съм успявал да си закупя официални дрехи, но не се оплаквам”, казва учителят от Зверино.

Мотивацията за работа и на столичния и на провинциалния учител не е само заплатата. „Мотивацията на един преподавател е свързана, както от материалното, защото ние живеем в материален свят, но от друга страна, от мотивацията на самите ученици. Желанието им за знания, за умения. Има класове, които нямат интереса, нямат мотивацията, тоест не виждат защо трябва да се образоват. Не виждат защо трябва да учат”, обясни Бозаджиева.

Ако учителите получат увеличение на заплатите, парите ще отидат за покриване на нужди от първа необходимост. „Какво да ви кажа, 8% на 600 лв. са около 50 лева, 50 лева ми е горивото за колата за две седмици, с която пътувам до училището, не биха могли с кой знае какво да помогнат, но все пак е нещо, нека да бъдем и оптимисти”, казва господин Димитров.