За да бъдем и хора, и българи и да ни има е много важно да живеем честно и достойно, да носим отговорност за поведението и избора си. Това каза Христина Богданова, потомка на Васил Левски в предаването „Тази сутрин” по bTV.
„Днес Апостола вижда, че много трудо правим избори и много трудно ги отстояваме. Трудно ни е да носим отговорност за действията или бездействията си. Това е много голям проблем и това е един от основните му завети – да имаме куража и смелостта, да имаме погледа да направим избор как ще живеем”, каза Богданова.
Според нея едно от водещите неща, които определят характера и избора на Васил Левски, е неговото семейство. „Имал е изключително семейство, в което почитта, честността, себеуважението, личното достойнство са били на почит”, разказва Богданова.
По думите й баща му е бил много справедлив човек. „Хората от Карлово са ходели при него когато имат спорове и разправии, за да може той да каже как да бъде решен този спор”.
Последната среща на Васил Левски с майка му Гина е на 6 декември, малко преди да бъде заловен на 27 същия месец. „Майка му е била много куражлия, не е показвала болката си, но в един момент просто се разплаква. Левски, много смутен, я пита „Защо плачеш, мамо?”, а тя отговаря „От радост, сине, от радост”, спомня си семейната история Богданова.
Когато залавят Апостола на свободата, Гина слага цвете в забрадката си, откъсва още цветя и тръгва към дома на Яна в Карлово с гордо вдигната глава.
„Гина прегръща внучетата си и казва „Елате, деца, да ви закича – днес е голям празник”.
Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година. Хората в Карлово разбират веднага, но никой не смее да каже на майка му. „Един ден отива в църквата и на игумена му казва „Моля те, кажи ми какви са новините” и той отговаря „Не мога да излъжа в Божия храм” и тогава Гина разбира, че Левски е обесен”, разказва потомката на Апостола.
Тогава, както Левски е заръчал, майка му вади неговите коси от сандъка и ги носи в църквата, за да ги опее игумена.
Косите на Васил Левски е трябвало да бъдат погребани, но Гина ги пази до смъртта си, след което косите остават в Яна. „През 1907 година родствениците решават, че е по-редно тези коси да бъдат изложени в музей. Тогава Яна дарява косите със завета те да бъдат оставени на подходящо мяста, така че да може младото поколение да помни този мъченик за нашата свобода”, разказва Богданова.
На въпрос дали Васил Левски е мъченик, Христина Богданова отговаря така: „Той е направил своя избор и този избор го е отстоявал до последния миг на живота му. Това е било част от неговата отговорност. Той не е жертва, а един смел човек”.
