Историята помни: при избора на всеки патриарх винаги е имало кавги и разправии – изкарват се „кирливи ризи” като финансови злоупотреби, любовници, досиета и какво ли още не. Дори при комунизма имаше спорове, но медиите тогава бяха контролирани и „заглушени”. Така историкът и директор на НИМ Божидар Димитров коментира пред bTV интригите в Българската православна църква след кончината на патриарх Максим.
Според него религиозните структури у нас са устроени така, че в тях „господства светската власт”, докато при католицизма и папството е водеща духовната власт, „но и там се меси светската”. Димитров е на мнение, че има хора, които със сигурност ще се опитат да упражнят влияние върху избора на нов патриарх –„ дали архонтите, дали от алтернативния синод”. Той обаче изключи от „списъка на заподозрените” правителството и в частност премиера.
„И Бойко Борисов не се меси, не се явява в качеството на Свети дух. Доколкото го познавам не би го направил, а и има друга, много по-важна работа”, каза историкът.
По думите му има поне трима-четирима кандидати, които са на възраст и може да седнат на патриаршеския престол – „дядо Кирил, дядо Григорий, ловешкият митрополит, или Николай, ако се промени уставът на БПЦ, това зависи от самите тях”.
Димитров е на мнение, че църквата не бива да изчаква крайния срок от 4 месеца за избиране на председател на Църквата. Причината – колкото повече се чака, толкова повече ще растат споровете и разделенията.
Темата за принадлежността на митрополитите към бившата ДС не бива да се поставя на маса, смята шефът на НИМ. „По-скоро да се види кой какво точно е правил. Кирил, например, не е донасял, а се е грижел за Зографския манастир. Той е бил към Първо главно, там няма доноси. Скоро един богослов ми каза, че друг митрополит е писал изключително долни доноси, но няма да го назова”, каза още по „агентската” тема Божидар Димитров.
Той информира, че към момента българската църква разполага с 1 284 000 дка ниви и гори, но според закона никой не може да продава имотите - само може да ги дава под наем.