Балотаж определи главата на Българската православна църква

Патриаршеският избирателен църковен събор избра днес за глава на Българската православна църква Неофит. Патриарх трябваше да стане един от тримата излъчени от Светия Синод кандидати - Старозагорският митрополит Галактион, Русенският митрополит Неофит или Ловчанският митрополит Гавриил.

Малко преди обед стана ясно, че Гавриил е събрал  43 гласа, Галактион - 22, а Неофит - 72. Проведе се балотаж между Неофит и Гавриил. За да бъде избран на първи тур патриарх на Българската православна църква са необходими 92 гласа „за”.

Oколо 8 ч делегатите, които избират новия патриарх, събраха необходимия кворум от минимум 3/4 и така изборът можеше да започне. 138 от общо 142 делегати дойдоха в Синодалната палата, където се провежда вотът. Митрополит Галактион, който бе сред кандидатите, отсъства заради влошено здраве. Дядо Инокентий, който оглавяваше алтернативния синод, се появи на събора като представител на Старозагорската митрополия.

Тържествен звън на камбаните на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" възвести началото на патриаршеския избирателен събор. С официално и публично запечатване на изборната урна точно в 9,10 ч започна гласуването. То приключи около 11 ч и започна броенето на бюлетините. Броенето на бюлетините след втория тур стартира малко след 13 ч. Към 13,43 ч резултатът беше 60 на 20 гласа в полза на Неофит.

Българската православна църква посреща най-малко 40 гости-представители на Поместните православни сестри-църкви, които започнаха да пристигат в София още на 22 февруари. Рано сутринта в събота започна регистрацията на делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Църковният събор се откри с Утреня и Божествена св. Литургия с особените прошения в Синодалния параклис „Св. цар Борис“. В параклиса на Синодалната палата още в събота са поставени инсигниите на бъдещия нов Български патриарх. Те ще бъдат възложени върху него по време на тържествената патриаршеска интронизация в катедралния храм-паметник "Св. Александър Невски".

След завършека на патриаршеския избор, литията от сградата на Св. Синод ще се отправи към „Св. Александър Невски” през официален кордон, съставен от представители на всички армейски части в България. Към края на интронизацията новият Български патриарх застава на патриаршеския трон, където по старшинство три пъти по двама митрополити-членове на Св. Синод едновременно ще възгласят трикратното „Достоин” за новия Български патриарх при редуване с клира - 3 възгласа „Достоин”, а след тях и хора с миряните – 3 възгласа „Достоин”.

На церемонията по интронизация на новоизбрания български патриарх в катедралния храм "Св. Александър Невски" ще присъства президентът Росен Плевнелиев.

Избраните митрополити

Галактион беше първият митрополит, въвел архонството в църквата. В началото на 2007 г. той удостои в Рим с титлата "архонт" Слави Бинев, който малко след това стана евродепутат. Това предизвика скандал в Църквата.

Галактион е вербуван от ДС е през 1981 г. и е приел псевдонима "Мишо". Като агент е работил по задачи поставени на Шесто, Трето и Първо управление.

Той е един от разколниците в църквата, които през 1991 г. искат патриарх Максим да бъде свален. През 1995 г. се връща и е приет в лоното в църквата.

Митрополит Неофит, който е роден като Симеон Николов Димитров, е Русенски митрополит от 2004 г.

Роден е в София на 15 октомври 1945 г. Образованието си получава в София и Москва. През 1975 г. е постриган за монах в Троянски манастир. Лично патриарх Максим го ръкополога за йеромонах през 1976 г.

Бил е ректор на Духовната академия, а след това и декан на Богословския факултет при Софийския университет, главен секретар на Светия синод, от 1994 г. е Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията става Русенски митрополит.

Ловчанският митрополит Гавриил е роден е на 16 юли 1950 г. в град София с кръщелно име Цветан Методиев Динев. Живее с родителите си в Чехословакия (1953-1966). Завръща се в България и завършва ВИАС.

С православната вяра и църковните дела го запознава неговият изповедник. Премества се да живее в Клисурския манастир „Света Петка“ край Банкя. На 27 декември 1979 г. е подстриган в монашество с името Гавриил. Йеродякон от 1980 г. Йеромонах и игумен на манастира „Света Петка“. Завършва задочно Софийската духовна семинария.

От септември 1986 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България е протосингел на Софийска митрополия (1991-1998) и игумен на клисурския манастир „Света Петка“. През 2001 г. е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.

Коментари

„Галактион не зачиташе Синода, правеше каквото си иска в епархията си. Легитимира архонтите”, заяви пред bTV юристът Пламен Сивов. Според него избирането на Галактион за патриарх би довело до отлив от църквата.

„Не виждам какъв агент може да бъде един митрополит. Да, може да се е съгласил, за да израсне в йерархията, но няма какви тайни да изнесе от църквата”. Това заяви Дядо Иван от Нови Хан пред bTV.

„Най-подходящ за патриарх е Дядо Гавраил, защото той няма никакво досие и не може да бъде опетнен заради това”, добави свещеникът. На въпрос в това размирно време какъв трябва да е патриархът на България, дядо Иван заяви, че той трябва да е обединител и да накара хората да влязат в църквата.

Доц. Д-р дякон Иван Иванов пък заяви, че който и да е новият патриарх, той трябва да поиска прошка.

Кончината на Максим и последвалите спекулации

В 3,50 ч сутринта на 6 ноември 2012 г., след дълго боледуване, почина патриарх Максим. Седмици наред имаше спекулации относно здравословното му състояние. Най-дългогодишният свещенослужител на православните в Европа си отиде току-що навършил 98 г.

През следващите дни България се прости със своя патриарх. В късния следобед на 9 ноември дядо Максим беше погребан в храма на Троянския манастир, където е служил като млад монах. И седмица по-късно противоречията в Синода започнаха. Пловдивският митрополит Николай за няколко дни оглавяваше Софийската епархия, но след това за наместник-председател на Светия Синод беше избран Варненският митрополит Кирил.

Великотърновският митрополит Григорий обаче оттегли подписа си от избора на митрополит Кирил. Дистанцираха се и митрополитите Николай, Калиник и Игнатий, като затвърдиха мнението, че са опозиция в Синода. Въпреки това, митрополит Кирил беше натоварен със задачата да организира и патриаршеския избирателен църковно-народен събор.

На 13 януари епархийският съвет отхвърли 3 пъти кандидатите, предложени от митрополит Кирил за делегати на патриаршеските избори. Свещеник от Самоков поиска изборите за делегати от Софийската епархия да бъдат касирани, но това не се случи.

Заговори се за саботаж на изборите, но след дълго заседание все пак бяха избрани 6-тима духовници и 4-има миряни от епархията. Седмица по-късно намаленият състав на Светия Синод откри проблеми в документите на 4 епархии. Но пълният състав на Синода реши, че всички делегати са избрани легитимно и нищо не пречи да се премине към избор на тримата кандидати за нов патриарх.

Този избор продължи цели два дни. На 15 февруари висшите духовници избраха Старозагорския митрополит Галактион за първи от финалната тройка. На следващия ден митрополит Йосиф излезе силно разстроен и разочарован, защото духовниците не можеха да изберат другите двама кандидати. Няколко часа по-късно стана ясно, че след математически компромис в броенето на гласовете и промяна в регламента са определени и останалите двама кандидати. Така в днешния избор освен Галактион влязоха русенският митрополит Неофит и Ловчанският Гавриил.

Включванията на нашите репортери можете да гледате в секцията "Видео" на btvnews.bg!