На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!".
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Благодатният огън ще бъде донесен у нас за поредна година от Ерусалим на Велика събота от Българска църковна държавна делегация, водена от пловдивския митрополит Николай.
Той ще бъде в светия град при чудотворното слизане на огъня от Гроба Господен като представител на Българската патриаршия. Очаква се благодатният огън да пристигне в София в Синодалния параклис около 21.00 часа, от където ще бъде разпространен в столичните храмове.
В 23.30 часа ще бъде изнесен от параклиса в Синодалната палата, за да бъде предаден на патриарх Неофит за вечерното богослужение в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". В полунощ патриарх Неофит ще излезе от храма, за да обяви "Христос Возкресе". Негово светейшество ще отправи Пасхално приветствие към православния български народ.
Благодатният огън се смята за едно от чудесата на православното християнство. Всяка година на Гроба Господен и улиците в близост до него се стичат хиляди поклонници, за да станат свидетели на слизането на Благодатния огън, който се появява в отговор на молитвите на хилядите вярващи. Храмът е построен през ІV столетие на мястото, където е завършил земният път на Исус Христос.