Ден след трагедията във Враца, статистиката на смъртните случаи в армията се оказа информация за служебно ползване, обявиха от Министерство на отбраната.
Убийството на Клавдия Калчева повдига въпроси: на какъв стрес са подложени военнослужещите и защо трагедиите в семействата на рейнджърите не са изключение.
Занемарена грижа
Най-силен е стресът след завръщане от мисия. Затова в този период за военните се полагат най-много грижи. У нас, обаче, центровете за индивидуална работа със семействата на рейнджърите са закрити.
Отпаднала е и задължителната 7-дневна адаптация след връщане от мисия.
„Всичко това беше премахнато, а проблемът е сериозен защото голяма част от военнослужещите, 80%, се развеждат след мисия”, посочва бившият военен министър Николай Цонев.
Според него рейнджърите се завръщат вкъщи с очакването да бъдат посрещнати като герои, а вместо това съпругите им ги натоварват с битови въпроси. В резултат военните преживяват сериозен стрес и искат отново да се върнат на мисия – в средата, в която се чувстват значими.
От военното министерство са категорични, че миналата година не е имало самоубийство, мотивирано от стрес в армията.
Извън тази статистика обаче остават ветераните
Георги Видов е ветеран от Ирак. Негов колега слага край на живота си преди година и половина. След мисия в Ирак войникът бил съкратен и психиката му не издържала.
Видов е лаконичен: „Докато има нужда да защитаваме името на България сме полезни. След това те забравят и те изхвърлят”.
Никой не е застрахован
Загубата на работа и проблеми в семейството са сред най-честите причини за трагедиите.
„Не бих казал, че само определена категория хора са по-изложени на риск от подобно убийствено поведение, а точно обратното: няма застраховани хора срещу подобни прояви. Най-вече се касае за индивидуална уязвимост”, коментира психиатърът проф. Дроздстой Стоянов.
Той допълва, че хората, които участват в мисии при екстремални условия са по-уязвими от другите.
