Още с встъпването си в длъжност новите управляващи дадоха да се разбере, че у нас ще настъпят някои промени, които се свързват по-скоро с отминали събития и навици, отколкото с реформи в определени сектори.

Дискусията около премахването на забраната за пушене изненада дори и пушачите, които тъкмо свикнаха с регламента, посрещнат бурно от браншовиците преди малко повече от година.

По ирония на съдбата, събуждането на темата идва в момент, в който дори и „любимата” Русия постепенно забранява пушенето на обществени места, включително и непосредствено пред летища, гари и метростанции. За ресторантите и баровете там има още една година, преди законът да влезе в сила.

„Аз съм против вдигането на забраната. Но като разумен компромис предлагам да се разреши пушенето в отделни помещения от 1-ви ноември до 1-ви март - все пак е нечовешко хората да пушат навън на минус 10 градуса”, написа снощи във Фейсбук министърът на външните работи Кристиан Вигенин.

Този опит за сверяване на часовника очаквано роди разгорещена дискусия, в която немалко пушачи отговориха, че отмяната на забраната би донесла негативи за всички, отколкото връщане на печалбите на хотелиери и ресторантьори. Защото в колективното съзнание на по-младите, било то и пушачи, тя се свързва с връщане към нещо старо, познато и компрометирано.

„Забраната трябва да си остане, колкото и да е непопулярна. Не е добре хората да мръзнат, но те могат да изберат или да не пушат за няколко часа или да си пушат в къщи. Не трябва да има компромиси със здравето. Жалко че БСП се подаде на популизъм и обеща преразглеждане на тази забрана”, отговаря на стената на бившия евродепутат млада дама.

В крайна сметка не става ясно дали червените искат отмяна на забраната заради печалбите на браншовиците или се грижат за комфорта на самите пушачи?

Ако е първото, нека правителството облекчи данъците. Ако е второто, нека намали акциза на цигарите. Ако иска да напълни ударно хазната си, нека видим реална борба с контрабандата, която ще компенсира загубите от спадналите обороти на заведенията.

Не ме разбирайте погрешно, това не е дебат между пушачи и непушачи, а дебат за ценностите и здравето на нашето общество. Това е тест до каква степен сме се научили да уважаваме правилата.

От друга страна евентуалната отмяна на забраната е силен знак към чуждестранните инвеститори, че България може да променя законите си на 180 градуса с идването на власт на всяко ново правителство. Това означава, че дори и сигурни регламенти, действащи от години, може да претърпят резки промени, което би родило мнителност на настоящи и бъдещи инвеститори в много други сектори.

Сходна изглежда ситуацията по темата за досиетата на дипломатите.

Сред хората с картончета безспорно има добри професионалисти, които с нищо не са навредили на трети лица и наистина са работили в интерес на държавата. Проблемът е, че Законът за досиетата, който БСП и ДПС приеха през 2006-а година, поставя всички под общия знаменател на „ченгета”. Това е неправилно и нечестно, но проблемът произтича от порочните текстове, които регламентират работата на Комисията по разкриването на досиетата.

Ще ви споделя един интересен случай. Когато в края на 2010-а Комисията оповести над 200 дипломати с агентурно минало, с колеги поискахме досието на уважаван български дипломат, чието име беше включено в списъка.

В продължение на години този човек изпълняваше някои от най-рискованите и задкулисни задачи на българската дипломация. Например, той занесе лично няколкостотин хиляди долара в торба от плат за плащането на откуп за първия отвлечен български кораб от сомалийски пирати през 1998 г.

„Досието на този човек е секретно” – заяви служителка на Комисията.

На моето недоумение как е възможно това, получих отговор, че в документите има важна информация, която може да застраши живота на много чужденци, които са действали в интерес на България при кризи от най-различен характер през годините.

„Защо тогава съобщавате името му, след като работата му все още е държавна тайна?”, попитах невярващо. Отговорът беше - такъв е законът.

Отговорните за тази уравниловка между разузнавачи и доносници в момента искат да се реабилитират за калпавия закон, но обективно погледнато вече е късно. Имената на много хора са изцапани и няма никакъв смисъл да ги поставят зад бюра в Министерството на външните работи като компенсация за лошите текстове. Защото и това е стъпка назад и също като пушенето ще свързва с връщане към нещо старо, познато и компрометирано. Порочността се крие в общия знаменател – всички бяха заклеймени като доносници и сега искат да измият лицата на всички, включително и на доносниците. Това е неприемливо най-малкото за чуждестранните партньори на България.

Третата стъпка назад е свързана с АЕЦ „Белене”.

На всички е пределно ясно, че това е скъп проект, който може би е изглеждал много изгоден за България преди 10 години, но в момент на икономическа криза, рекордно ниско потребление на ток и строеж на огромни мощности в Турция, тази централа е повече от ненужна. За да ни убеди в обратното, правителството трябва да гарантира, че ние няма да плащаме от джоба си скъпия строеж, защото електричеството и без това е достатъчно скъпо. На второ място, ако това се случи и все пак проектът бъде реализиран с частно финансиране, трябва да получим гаранции, че няма да бъдем задължавани да изкупуваме скъп ток от централата, за да може частните партньори да възвърнат инвестициите си.

Това е сложна задача с оглед на разнопосочните сигнали, които дадохме в последните пет години – ще строим централа, няма да строим централа. Какъв е смисълът тогава изобщо да повдигаме тази тема, след като в дневния ред за всички нас има много по-важни въпроси от объркващата тема за нова ядрена централа?

Това са само три пункта, които крият сериозен потенциал за подозрения в задкулисни уговорки и лобизъм – причините заради които българите все по-малко вярват на политическите елити и новите хора в парламента не бива да забравят това. Но те вероятно го знаят, защото в сградата на властта никога не е имало повече „стари” лица.