Хората са казали, че министър и муха се убиват най-ефективно и лесно с вестник. Оказва се, че не са само те.
Кредитни милионери с досиета и дългове за милиони.
Политици, които са подслушвали и на свой ред са били подслушвани.
Ченгета, за които не е много ясно и сигурно от коя страна на закона са.
Пиари, които работят като приносители на куфарчета.
Медии, които не разграничават новината от коментара и случайно или нарочно се превръщат в пощенски кутии на изброените до тук категории лица.
Всички тези похвати и герои са само малка част от българската обществено политическа действителност. Която през последните години е безидейна, грозна и с постоянен привкус на жълта преса и компромат.
Причините са прозаични – в нашата политика има все по-малко стойностни фигури, които имат какво да ни кажат и знаят как да ни управляват. Пълно е с хора с претенции, които за четири години мандат не са взимали думата от парламентарната трибуна нито веднъж. Не са внесли нито един законопроект. И на раздяла, малко преди да потънат в политическото небитие, са се снимали за спомен на червения килим и са се затичали да се запишат в бюрото по труда.
След няколко месеца никой няма да си спомня имената им. Но политическата конюнктура, нашето безразличие и конформизмът в политическите партии, които си имат механизъм да издигат основно тези, които не оказват никаква съпротива, за четири години са им дали власт. Да ни казват къде и дали да пушим, дали и колко да строим на Рила и Иракли и какви пари да взимат майките, пенсионерите и безработните.
Благодарение на същите тези анонимни псевдо държавнически фигури, през последните години политическият дебат и посланията някак неусетно бяха изтикани в ъгъла и подменени. Със слухове, компромати и недомлъвки, казани тихичко в ъгъла. И така спиралата се завърта безотказно и отново, всеки пореден път. А всички ние реагираме като кучето на Павлов, също за пореден път.
Замислете се – вече сме почти в средата на кампанията за предсрочните парламентарни избори. Да сте запомнили поне едно от посланията на тези, които искат да ви управляват? Някое, което да е имало значение лично за вас и да ви е мотивирало да отидете да пуснете бюлетината си „за”, а не „против” някого или нещо?
Вместо това, докато всички много внимателно следим пинг-понг топчето на поредния компромат, губим от поглед цялостната картина на борбата за власт. И отново допускаме същата елементарна и системна грешка – да избираме с емоциите, а не с ума си.
А поговорката за убийството с вестник вече отдавна е остаряла. Защото СРС-то е новият вестник.
