Вероятно много от вас си задават въпроса - какво би се променило в страната ни, ако българин оглави европейската дипломация? Със сигурност заплатите ни няма да станат по-големи, нито пък актуалните в момента политици ще започнат да се държат по-етично и нормално. Вероятно Орешарски няма да изчезне от политическия живот, нито пък Борисов или новият лидер на БСП ще назоват нещата с истинските им имена по отношение на реалната власт, с която разполага ДПС. Ако върховният представител е българин, това няма да помогне на българското здравеопазване, нито ще ликвидира черните дупки и каси в енергетиката.
Иска ми се да вярвам обаче, че един евентуален избор ще промени нещо много по-генерално - медийната среда. На пръв поглед това може да ви звучи маловажно, но ако българин оглави европейската дипломация, това ще е чудесен повод светът да се завърне на страниците на вестниците и в новинарските емисии, което ще накара хората отново да се интересуват от редица събития, които политиците в последните години опростяват до класическите и банални противопоставяния от типа „русофили-русофоби”.
Съжалявам да го кажа, но част от медиите избягаха от функцията си на четвърта власт, предпочитайки да вървят след личности и теми, които не носят нищо друго на хората освен лош вкус и тотално объркване по отношение на актуалните събития.
В очите на по-образованите хора се чете отегчение, а в очите на другите – неразбиране. Трета група директно спира да си купува вестници и гаси „тоя телевизор”.
Няма как да оцениш каква е реалната картина в банковата сфера, ако се информираш основно от жълти сайтове и вестници. Няма как да уважаваш професията на журналиста, ако той си е изградил образ на човек, който в едната си ръка държи четка за обувки, а в другата пистолет и сменя ръцете в зависимост от силните на деня.
Липсата на външен поглед, затварянето в "нашето си село", в което Селинджър е по-скоро обида, а не име на писател, нанесе огромни щети върху качеството на публичното говорене. В този все по-малък и в същото време разделен свят крайната незаинтересованост към външната политика оказва пагубно влияние върху начина, по който възприемаме процесите в нашата собствена страна. Тоест, липсата на интерес навън изкривява картината вътре, което прави обществото ни още по-лесно за манипулиране, а задачата на медиите още по-отговорна.
Опростена среда - опростени политици, които получават трибуна, за да облъчват хората с елементарни фрази и послания, пръскайки излъчване на кварталния гъзар, правещ се на оригинален на първа среща с някоя объркана девойка.
Не съм почитател на тезата, че хората искат зрелища и интриги на толкова елементарно ниво. Те по-скоро се нуждаят от реалната картина, която не може да бъде анализирана без международния контекст, в която се случва.
Много от нас обичат да казват, че по времето на социализма външната политика е присъствала в медиите, за да се прикрива какво се случва в България. Това е неглижиране на работата на много колеги и не е оправдание непрекъснато да подценяваме важните процеси, които рефлектират върху вътрешната ни политика без изобщо да го осъзнаваме.
Точно тук идва малкият шанс да погледнем към света. Перфектен „информационен повод”. Работата на българин, който да влезе в световната политика ще предизвика интерес, който частично може да повиши качеството и тематиката на медийното съдържание. А това малко или много ще ни направи по-информирани от контекста, в който се случват събитията в България.
Тогава, не се съмнявайте, че някои действия и бездействия на българските политици ще ви се сторят прозрачни. Ще разберем много по-лесно кой в чий интерес работи и коя столица или служба му нарежда. Какви капитали се изливат в различни организации, компании или финансови институции. Не че сега не си го говорим, но аргументите, дори и в компанията на нашите приятели, с които спорим биха звучали много по-различно.
Това ще е добра отправна точка към връщането към нормалността и спиране на подценяването на публиката, което прозира от изкривения дневен ред на дребни политически интриги и огромни икономически далавери. Опознаването на града и света минава през излизането от селото, чийто изход не винаги е Терминал 2.
