14-годишно момче е изведено от семейството си след системен побой от баща си. Това е поредната история, която разказва „Тази неделя” в рамките на социалната кампания на bTV и УНИЦЕФ срещу малтретирането на деца „Бъдеще без насилие”.

„Имало е случаи, в които ме е удрял с тръба от прахосмукачка и една седмица не можех да стана от леглото”, спомня си момчето.

„Страх го е от баща му. Просто погледа, който виждам - той се стъписва, замръзва”, разказва майката.

„Сега ще те набия, защото ти си един боклук и от тебе нищо хубаво няма да излезе. Това са реплики на бащата към детето”, обяснява ръководителят на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца от рискови групи Вероника Баяндурян. „Свиквайки с това насилие, жената започва да оправдава насилника”, допълва социалният работник Павлина Кофова.

Това е историята на едно 14-годишно момче - дете, което няма детство, защото вместо ласка е получавало шамар. Ще го наречем Георги. „От страх тръгнах по улиците. Страх ме е от баща ми, защото бях подложен на насилие. В много голяма част от живота си, аз бях подложен на насилие. Биеше ме, защото пие. Като цяло, той никога не ми казва защо. Бие ме и като го питам, казва - разбери сам. Той не гледаше къде удря. Навсякъде. Аз просто си сложих ръцете на лицето, за да не ме удари някъде, където не трябва. По едно време започнах да свиквам с болката”, споделя Георги.

В момента той живее в пансион. Признава, че би се върнал вкъщи заради майка си и сестра си, но все още не е готов за това. „Тук съм сред деца, които ме разбират. Аз вече съм свикнал с хората, възпитатели, деца”, казва той.

Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Майката на Георги също е бита от съпруга си, но не намира сили да напусне насилника, а единствената й грижа е детето й да е в безопасност. „По-студен е, няма показ на чувствата си, няма го това. Той си мисли, че като го наказва и го бие, по-добре го възпитава. Отношенията към децата да бъдат мили и топли - едно дете това иска - да е обичано от родителите си”, признава майката.

Георги се опитва да преодолее преживяното с помощта на екип от психолози и социални работници. Работата с него започва преди година и половина, когато детето краде семейния автомобил и бяга от вкъщи.

„Разбрахме, че той е жертва на физическо насилие, когато след около 6 месеца работа с него, майката позвъня на телефона и каза, че той е направил нещо, от което очаква бащата да реагира много зле, като едва ли не го пребие и според нея има опасност за живота на детето й”, обясни Вероника Баяндурян от Центъра за социална рехабилитация и интеграция.

„Оказа се, че това дете от три дни се укрива някъде при познати и се страхува да се прибере вкъщи. Тогава детето и майката бяха вече изморени да поддържат фасадата на едно добро средностатистическо семейство и разказаха, че са жертва на физическо насилие, че детето е системно малтретирано, бито, нагрубявано от бащата, майката също така”, допълва Баяндурян.

Отделът за закрила на детето извежда Георги от дома му и го настанява в Кризисен център, а няколко месеца по-късно - в пансиона, където момчето все още живее. „Майката прие това, че той беше настанен в Кризисен център по-скоро като спасение за детето й. Тя до ден днешен не предприема някакви стъпки в посока да бъде ограничен достъпа до нея и до синът й. Когато има случаи на насилие, трябва да бъде изведен насилникът. Но тя не е подавала никога жалби, защото се опасява първо какви ще се случи с нея. И от друга страна изпитва някакво съжаление какво ще се случи с него, когато той остане без дом”, допълва Вероника Баяндурян.

С родителите на Георги вече работи психолог от Отдела за закрила на детето. Промяна в поведението на бащата все още няма. „Той обяснява, че той е възпитаван по същия начин. Той смята, че така ще го възпита да стане мъж. Той е бил в трудово възпитателно училище и това се опитваме да коригираме - че този метод на възпитание не води до нищо”, обясни социалният работник Павлина Кофова.

„Трябва да сме убедени на 100%, за да можем да върнем детето. Защото в един момент не знаем там как ще ескалира напрежението”, казва още тя.

Ако не настъпи промяна в поведението на бащата, Георги ще остане да живее в пансиона, докато навърши 18 години. „Пожелавам на децата ми да са живи и здрави на първо място. И да знаят, че винаги ги обичам и ще ги обичам. И им пожелавам да са едни достойни българи. И децата, които са на тяхното положение, да дават гласност. И институциите, които могат да им помогнат, нека да помагат и да са зад тях”, споделя майката на Георги.

Поведенческите проблеми – симптом за насилие

Георги е настанен в Център за социална интеграция заради поведенческите си проблеми. „Това е едни класически случай. Поведенческите проблеми обикновено са симптом за преживяно насилие. Майките обикновено са обвързани финансово и емоционално и не предприемат действия”, обясни клиничният психолог и психотерапевт Катя Кръстанова.

„Законодателството в случая е изпълнено, както е предписано. Дирекциите „Социално подпомагане” могат да предприемат действия срещу насилника, но когато са по отношение на непълнолетен или човек с увреждане”, обясни Детелина Котевска от Дирекцията за закрила на детето.

Катя Кръстанова обясни, че в подобни случаи могат да се ползват два закона – за закрила на детето и за защита от домашно насилие.

„Децата на 14 години могат сами да се обърнат към Районния съд, като пуснат молба в свободен текст”, обясни Детелина Котевска. „Домашното насилие е предмет на Наказателния кодекс, когато има нарушени ограничителни заповеди. Трябва да се използва докрай Законът за защита от домашно насилие”, допълни Котевска.