Най-тежкият момент в патриаршеството на Максим беше разколът, а служението му по времето на комунизма – най-дискусионната тема. Това каза пред bTV историкът Момчил Методиев, който посочи, че държавата няма да влияе върху избора на новия патриарх, но архонтите могат да се окажат фактор.
„Разколът в Българската православна църква препраща към момента на неговия избор... Въпреки че решението за него идва от ЦК на БКП, Комисията по досиетата реши, че Максим няма нищо общо с Държавна сигурност,” припомни авторът на книгата „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава”.
Патриарх Максим има няколко успеха в годините на комунистическия режим, смята Методиев. Сред тях историкът посочи спасяването на църквата в Перник през 1978 г. и издаването на Библията през 1980 г., въпреки че няма възможност да влияе върху нейния тираж.
„Патриархът успя да спаси каквото може по времето на комунизма,”каза Методиев. „Често не си даваме сметка за дълголетието му. Той е имал съзнание за преходността на режима. Свидетел е на три епохи в България.”
Предстоящият избор на наследник на Максим ще бъде първият патриаршески избор, в който държавата няма да може да се намеси, отбеляза Момчил Методиев. Той предупреди обаче, че влияние над митрополитите могат да имат архонтите, които са външен фактор за църквата. „Важно е изборът да бъде насочен към съхраняването на единството на църквата,” запазено от патриарх Максим,” каза историкът.