В родното си село Лютиброд пенсионираният автобусен шофьор Иван Василев е известен като Иван Жигулата, защото открай време е любител на руските возила.
Последната му придобивка е 30-годишна лада на около 125 хиляди километра, малко пообръгнала, но иначе класика в жанра.
Купил я за една своя месечна пенсия от свои съседи.
„Дадоха ми и резервни части, абсолютно нови, за 150 лева. Да казвам ли цената, за която съм я взел? За 400 лева, с газова уредба, и сега й предстои едно боядисване и става нова”, сигурен е Иван.
Освен това колата е доста икономична.
„Газ ми харчи - седем, седем и половина на дълъг път. Не й давам да ме изненадва да не може да запали, където и да съм ходил, все съм се върнал с нея”, казва собственикът.
Противно на мнението, че поддръжката на старите руски реликви става все по-скъпо, защото резервните части са кът, Иван не се оплаква, защото се е запасил с много: „Имам резервни части, да карат и внуците ми”.
Но най-важното - не стъпва в сервиз, защото сам си е майстор.
Въпреки това поскъпването на винетката го тревожи.
„Това е застраховка -158 за една година, и винетката 97 - 300 лева. Който взима малка пенсия, не виждам как. Може да се вози, ама трудно”, пресмята Иван.
Като теглим чертата, излиза, че разходите за ладата за година надвишават стойността на возилото, защото трябва и данъкът да се плати, и прегледът, но Иван Жигулата си прави и друга сметка - нова кола не може да си позволи, а и на прякора си как да измени.
Шегува се, че с годините любовта към колата се засилва.
