На едно от последните си заседания, служебното правителство обяви функционалната грамотност за приоритет на държавата с Национална стратегия за повишаване на грамотността (2014 г. – 2020 г.), която днес МС прие.
Документът предвижда специализирана квалификация за учителите по съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето. За целта е поставен акцент върху използването на съвременните информационни средства. Особено внимание се обръща на децата от тези социални групи, при които ниските доходи намаляват възможностите за учене и/или езикът е пречка за придобиване на образование.
Стратегията предвижда периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване.
Резултатите от международните изследвания за възможностите на 10 и 15-годишните ученици са оценени в стратегията като добри, но подлежащи на подобрение – при българските четвъртокласници „резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап”, докато по-големите във висока степен „са постигнали необходимата базова грамотност”.
В същото време, в модула от PISA, посветен на решаване на практически проблеми, българските гимназисти се класираха предпоследни в света.
Стратегията предвижда намаляване на преждевременно напускащите училище и ръст на възрастните, завършили курсове за ограмотяване.
Спасяване на техникумите
Служебните министри се отчетоха и със Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение за периода 2015 г. – 2020 г. Тя идва на фона на констатирано намаляване на учениците от професионалните гимназии у нас с близо 25 000 за само 15 години (186 135 през 2000/2001 г. и 140 882 през 2013/2014 г.).
Целта на стратегията е да се осигурят квалифицирани кадри за бизнеса, да се преодолее ранното отпадане от училище на деца от социално слаби семейства и да се даде възможност на възрастни да получат професионална квалификация.
В документа намира място лансираното от предишния просветен министър Анелия Клисарова дуално обучение (т.е. съчетаване на училище и стаж по специалността) чрез партньорства между учебните заведения и работодателите. Ще се работи и за подмладяване на преподавателския състав.
Предвижда се освен това подобряване на механизмите за валидиране на знания, придобити чрез неформално и самостоятелно обучение, както и достъпни и качествени услуги по кариерно ориентирани. Ще бъдат ясно обособени и т.нар „защитени” професии.
