46.2 на сто от българите биха били под линията на бедност, ако се изключат социалните трансфери. Това показват последните данни от НСИ, които отразяват цифрите за 2014 г. Това е ръст с почти 5.5% спрямо предходната година.
Най-уязвима е групата на най-възрастните. При включване на пенсиите, около 27.3% от българите се оказват „под чертата” – средномесечен доход от 323.80 лева. С всички социални трансфери (пенсии, обезщетения, социални и семейни помощи и добавки) бедни остават 21.8 на сто от българите – около 1.58 млн. души.
Над една трета от домакинствата (35.2%, 2.55 млн българи) признават за проблеми със заема за жилището си, плащане на наем, сметки или погасяване на кредит. По-малко от половината могат да си позволят месо, пилешко, риба или вегетарианския им еквивалент през ден и имат увереност, че могат да се справят с непредвиден разход.
Над 40% се ограничават при отоплението на дома си поради недостиг на средства.
През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
С близо 7 на сто нарастват работещите бедни на непълно работно време, а с малко под 2% - тези на пълно.
1.5 на сто са висшистите с под 323 лева на месец, докато почти две трети (63.5%) от тези с начално и без никакво образование са с критично нисък доход.
През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10.8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца.
Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33.0%, Сливен - 30.8%, и Ямбол - 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 8.5%, Плевен - 11.8%, и Кюстендил - 14.0%. Същевременно, в Монтана, Кърджали, Русе и Разград линията на бедност намалява на годишна база – заради увеличен брой безработни и паднали заплати за трудещите се.
