Животът на тази уличка в Провадия винаги е бил спокоен. До нощта на 12 декември миналата година, когато огромни отломки се откъсват от скалния венец над десетки къщи.
„Двама с прожектори, единия хлопа на вратата, аз мисля, че ме нападнаха, другия хлопа на прозореца, не ме чули, и аз вземах джиесема, едно джиесемче, се обаждам на полицията, на 112... Пък те били варненци от пожарната”, разказва Марин Маринов.
Съпругата му Параскева допълва: „В 12 през нощта ни вдигнаха, аз тъкмо излизах от банята, викат, карат се, навънка хората „излизайте", ние мислим, че ни нападна някой”.
Облекли се, излезли... и вече 46 дни не могат да се приберат. Хората са настанени в общинска къща за гости. Въпреки нещастието, не се оплакват. Благодарни са, че имат покрив, топлина и храна. Но не е като у дома.
„Къщата ми липсва, събуждам се в 3:00 часа, и все там мисля, за къщата, ние сме си я строили двамата”, споделя Параскева. Сега с Марин обитават две стаички. Взели от вкъщи само най-нужното.
Във вторник скална грамада падна върху съседната къща и буквално влезе в една от стаите. Макар че вече втори месец не живеят в дома си, баба Параскева и дядо Марин често си идват - да нагледат къщата, да полеят цветята, да нахранят кокошките.
Миналия месец два огромни камъка се стоварили върху гаража и до стопанската постройка на Маринови.
Двамата се питат ще могат ли да се върнат в дома, който са градили цял живот, с любов. Спомнят си как излели първата плоча точно на Коледа през 1969 г.
Всичко правели за децата си. Да види пораженията по родния си дом идва внучка им Елена Янкова, която е израснала тук: „Когато бяхме малки, се качвахме на мястото, където е камъкът. И сега като го виждам, ми става много тъжно. Много хубаво детство имахме, много деца, но сега е пусто. Всички сме пораснали сме заминали нанякъде, останали са само бабите и дядовците”.
Елена си спомня как баба и дядо я учели на трудолюбие, честност и доброта. Макар и със сериозни здравословни проблеми, двамата не получават пенсии за болест. „Няма 500 лв едва се събират, едва преживяваме, а имаме 250 лв за лекарства”, казва Марин.
Дядо Марин и баба Параскева се чудят ще имат ли пак мирни дни и ще могат ли да спят спокойно у дома. Семейството не вярва, че държавата ще укрепи ската и трайно ще реши проблема с надвисналите скали.
Въпреки немотията, въпреки скалното бедствие и страховете, че може да загубят дома си, баба и дядо ни изпращат с цветя в саксия и кокичета от градинката.
