В Благоевград семейство Бербатови са известни като спортна фамилия. Малко хора обаче знаят, че освен спортисти, в рода Бербатови има и един свещеник.

Когато чуят хората Вашата фамилия какво Ви питат първо?
Отдавна вече фамилията ми не е била повод за по-специален разговор или по-специално отношение.

И все пак каква е родствената Ви връзка с Димитър Бербатов?
Не е много близка, от един род сме. Неговият прадядо и моят дядо са братя.

Цяла България знае кой е Димитър Бербатов. Било ли е повод за гордост това, че сте роднини?
Беше им интересно, тази фамилия дотогава не беше известна и когато Митко стана известен с нея - отивах някъде, казвах „Аз съм Стоян Бербатов". И хората казваха „Ооо, Бербатов!". Съвсем нормална реакция на хората. Аз мисля, че съм успял да запазя самообладание в моментите, в които това нещо са го изтъквали като причина да проявя някакво чувство на гордост. Все пак призванието, което съм поел, не задължава да се държа така.

Въпреки че е отдал живота си на църквата и избягва да се хвали с далечния си племенник, отец Бербатов също е имал своето спортно минало.

Аз всъщност като малък даже тренирах футбол, бях много запален по футбола, един от изявените фенове на Пирин, когато играеха.

Признава, че не поддържа връзка с далечните си роднини, но все пак се гордее с футболните постижения на Димитър Бербатов.

То в днешно време брат и сестра трудно се виждат, та камо ли... Само с родителите му се виждаме, те живеят тук, с брат му и така...

Отец Бербатов е свещеник от 18 години. Завършва богословие в Скопие.

Доволен ли сте от избора си към ден днешен?
Чувствам се изпълнен с всичко онова, което исках Бог да ми даде. Повечето хора идват в църквата тогава, когато имат потребност - някаква мъка, някаква немощ, било телесна, било семейна.

Въпреки християнското си смирение чичото на Бербатов не приема много от църковните норми.  

Много ме дразни отъждествяването на вярата с някаква традиция, с някаква принадлежност към народ, нация. Дразни ме това, че тук в България някак си по задължение сме православни християни. Дразни ме това високомерно отношение на т.нар. клир - т.е. ние, свещениците. Сякаш само ние сме богоизбрани и сме пазители на истината.

Ако успееш да спасиш един човек, значи си спасил себе си. Т.е. наистина огромен труд и усилия трябва да положи един човек, за да помогне на своя брат във вярата, да почувства той силата на вярата.