Една пета от децата в България са били жертва на онлайн тормоз. 15 от 100 деца пък признават, че са били агресори във виртуалното пространство.
Само преди дни министерството на образованието започна спешна проверка в училището, в което е направен клип с бой между четвъртокласници. Той обиколи социалните мрежи.
„Публикуването на една унизителна снимка или видеоматериал на дете за броени часове може да бъде видян от стотици или хиляди други деца, което засилва у жертвата усещането за дълбоко нараняване, до травма”, обяснява Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет.
Според експертите виртуалното пространство превръща училищния тормоз в 24-часов. „Ако тормозът излезе в интернет за него ще разбере цял свят и детето може да не може да си намери място”, коментира и социологът Светла Енчева от Център за изследване на демокрацията.
Атаките най-често са в социалните мрежи – от коментари под снимка или видео до заплахи за саморазправа или качване на порнографски материали.
„Бяха ми направили един фейк профил и така де, ядосах се, представяха се за мен, пишеха какви ли не глупости и изобщо не беше приятно и по този начин ме тормозиха”, казва 14-годишната Стефани.
Ученици от столична гимназия направиха онлайн платформа срещу насилието в училище и в интернет.
„По сайтовете за запознанство е пълно с непълнолетни момчета и момичета, рано или късно някой стигат и до тази степен – да имат проблеми”, разяснява Александър, който е в 12 клас, ПГЕИ.
Рязка смяна на настроението и липса на желание за ходене на училище са най-честите симптоми, по който можем да разпознаем, че детето ни е подложено на онлайн тормоз.
Най-застрашени от кибератаки са учениците между 12 и 16. Често тормозът прераства и във физическа агресия.
