Кой ни "страхува"?

Българските роднини на Франкенщайн са всичко това, което не искате вашите деца да са. Те са необразовани, но са управлявали пристанища. Те са бизнесмени, но застават с името си зад много малка част от компаниите, които притежават. Те са политици, но поведението им е безцеремонно и нагло. Чрез подставените си лица, те са готови да лижат подметките на всяка власт, за да утолят ненаситния си апетит за влияние и пари. Те са преялите символи на задкулисието.

Прекият път към върховете на държавата е до болка известен на всички. Поредната тежка стъпка в кариерното развитие на Делян Пеевски е следствие на политическите зависимости на компрометираните политически елити от собствените им творения, които от кукли на конци се превърнаха в кукловоди на своите създатели.

В изборната нощ на 2009-а си спомням много ясно думите на новоизбрания тогава премиер Бойко Борисов, който обеща да разследва произхода на парите в набързо създадената медийна империя на бившата шефка на тотото. Борисов обаче предпочете да се гмурне в „народната любов“, подсилвана измамно от олигархичния кръг около хората, които точно като в приказката „Котаракът в чизми“ накрая го помолиха да се превърне в мишка, за да го изядат.

Огрян от собствения си измамен образ, „Великият чародей“ се оказа много по-лесна хапка от очакваното и в момента се опитва да излезе от разширения търбух, в който толкова лесно пропадна. Дори и в момента много от неговите хора имат гузно мишешко поведение и не смеят да се опълчат открито срещу тези, които помпаха егото им в последните четири години.

Като цяло поведението на парламентарно представените партии е повече от нелогично. Това трябва да ни подсказва, че всички са зависими и много внимателно мерят думите си. Не се съмнявам, че много от тях са държани на каишка на компрометираща основа от различно естество. Като започнем от документиране на сексуалната им ориентация и стигнем до срамни интимни детайли или скрити авоари в чужбина.

Но това, че шепа треперещи от страх политици се страхуват от „Карабас Барабас“, трябва ли да плаши всички нас?

Искрено вярвам, че все пак в последните години нашето общество успя да изгради свои механизми на нетърпимост, които няма да позволяват подобни своеволия пред очите на всички. Новото правителство пое държавата в условията на липсващо обществено доверие, което рухва за рекордно кратко време.

Зависимите политици се държат като хипнотизирани жертви, които сякаш изпълняват инструкции на похитители. Това означава, че тези хора не са достойни да управляват държавата и трябва да снемем доверието си към тях колкото се може по-бързо, за да не се превърнем самите ние в заложници.

Премиерът Орешарски е кукла на конци, чиято зависимост очевидно е много по-силна от собствения му инстинкт за политическо самосъхранение. Лидерът на неговата партия също. Националистите на Сидеров се превърнаха в машинки за гласуване под наем, а бившият премиер може би в момента потрива ръце, че отново ще се върне на бял кон.

Но фактът, че през последните четири години не позволи косъм да падне от главата на Пеевски и кликата около него ни кара да се замислим дали си струва да му гласуваме доверие отново.

В този ред на мисли отново изпадаме в патова ситуация. Но си мисля, че е по-добре отново да покажем на старите лица в политиката, че ни ние сме се променили, докато те са си все същите.