Холандия вярва, че ако премахнеш вътрешните граници, каквато е същността на Шенген, страните трябва да вярват в съдебни си системи. Случаят с България не е такъв и точно затова механизмът за сътрудничество и проверка продължава да съществува. Това заяви посланикът на Кралство Нидерландия у нас Том ван Оорсхот в специално интервю на колела за „Тази сутрин” по bTV.
Посланикът подчерта липсата на независимост в правораздавателната система като основна причина за липсата на инвестиции и икономическо развитие у нас. По думите му първоначалните заявки за промяна в съдебната система бяха „малко по-добри от тези, които се приеха накрая, но това е поне първата крачка”.
Ван Оорсхот подчерта, че икономическото развитие е и ключът към решение на демографската криза и изтичането на работна ръка в чужбина. „Има толкова много потенциал в тази страна”, смята той за България. По думите му у нас е най-плодородната земя в ЕС, както и най-хубавото вино – ресурси, които са напълно неизползвани засега.
Научете повече за мнението на посланика на Нидерландия у нас Том ван Оорсхот за колоезденето в София, за политическите конспирации и гнилите ябълки в цялото интервю:
– Ваше превъзходителство, как се чувствате да карате колело в София?
– Прекрасно е. Времето винаги е хубаво. София е много равен град. Лесно е да се кара колело, не се налага да се катериш. И времето винаги е хубаво, няма вятър като в Нидерландия. Мисля, че това е най-добрия начин за транспорт.
Но повeчето хора тук все намират извинение да изберат колата и казват, че холандците карат велосипеди, защото там е удобно и подходящо, а тук – не.
Разликата с Нидерландия е по-добрата инфраструктура там. Ние имаме специални алеи за велосипеди. Тук инфраструктурата липсва. Водачите на автомобили не са свикнали с велосипедите на пътя. Малко е опасно, има и дупки. Но мисля, че общината полага големи усилия в тази насока. Разбрах, че догодина започва нов проект за градски велосипеди под наем. Мисля, че това е една много добра инициатива.
– Колко държавни чиновници във Вашата страна използват коли?
– Оооо, не много... Мисля, че само министрите имат държавни коли. Депутатите в Нидерландия не използват държавни автомобили. Ако се налага да пътуват с кола, могат да наемат. Но депутатите и държавните служители използват велосипеди и обществен транспорт, за да стигнат до работа. Автомобилът по никакъв начин не е символ на статус в Нидерландия.
– Колко от служебните Ви пътувания в София са с велосипед?
– Бих искал да се повече. В София ходя с колело за срещите ми в центъра, но само тогава, когато не са официални. Налага се да ходя с кола на официални срещи, защото в противен случай рискувам да не ме разберат правилно. Жалко е, защото е толкова по-лесно да се придвижиш с колело.
– Искате да кажете, че на същите служебни срещи в Холандия, с холандци, бихте отишли с колело?
– Абсолютно. Дори нещо повече - на нас в Холандия не ни е разрешено да използваме държавни автомобили. Това не е прието и се правят усилия чиновниците да бъдат демотивирани да се придвижват с кола.
– Може ли да дадете пример?
– Например паркирането пред големите сгради на министерствата в Нидерландия не е разрешено. Слагат се много високи такси за паркинг. Препоръчително е да се използва колело. Дори има субсидии за използването на колело – намаляват се данъците на хора, които ходят на работа с колело.
– На фона на тези различия в културата на мобилността между Нидерландия и България, започват ли българите и западняците да намират общ език в политическата култура? Например политическият дебат за реформата в съдебната система?
– Трудно е да се прави сравнение. В Нидерландия политическият дебат се води по съвършено различен начин. Тук политическият дебат е много по-интензивен, много по-обвинителен - хората се обвиняват един друг. Тук изобилстват конспиративните теории - нещо напълно непознато за нас в Нидерландия. Освен това, хората тук са много изобретателни в намирането на конспиративни теории.
– Kонспирация ли е, че нашето правораздаване е корумпирано?
– Мисля, че има много за подобряване в правораздавателната система. Затова ние, като нидерландци, сме вторачени в тази сфера. Мисля, че правораздаването тук не е истински независимо. Има прекалено много политическо влияние в системата. Има много смели съдии, но те усещат натиск отгоре да не бъдат напълно независими.
Освен това, има нужда и от промени в правораздаването. Решението на парламента за промяна в Конституцията - да раздели ВСС на две камари, е много добро решение. Мисля, че първоначалните заявки за промяна бяха малко по-добри от тези, които се приеха накрая, но това е поне първата крачка.
Мисля, че прокуратурата може да действа по-добре. Структурата ѝ е доста йерархична. Затова и в доклада на Европейската комисия има препоръки в тази посока - за да могат прокурорите да се чувстват свободни да разследват отделни случаи, а не да са зависими от това, което им казва главният прокурор.
Съдебната система може много да се подобри. Хората имат нужда от независимо правосъдие, но, освен тях, и бизнес средата се нуждае от независим съд.
– Вярвате ли, че у нас има такава политическа фигура, която дърпа конците на съдебната система?
– Както ви казах, ние не сме много добри в конспиративните теории. Затова не мога да потвърдя подобно твърдение.
Това, което се вижда, е че няма доверие. Ако погледна към холандските фирми и хората, които са имали вземане-даване в правосъдието, те не вярват на съдебната система. Това влияе на инвестиционния климат. Хората се страхуват да дойдат в България, защото не са сигурни, че правото им е гарантирано. А този фактор е решаващ за инвестиционния климат. Ако идвам с пари, за да инвестирам в България, искам да съм сигурен, че собствеността, която купувам, е гарантирана. Ако се стигне до съдебен спор, искам да вярвам на съдията. Ситуацията в момента не е такава.
– Имали ли сте конкретни оплаквания от холандски инвеститори?
– Не сме имали конкретно оплакване като случая "Белведере", но подкрепихме френския посланик, защото това беше очевиден случай на корупция. Виден пример е и случаят с КТБ. Банкрутът на тази банка засяга хората, затова те имат право на прозрачност - за да разберат какво се е случило. Тук е ролята и на правораздавателните органи - да работят при пълна прозрачност и пълна отчетност пред обществото. Ако криеш нещо - това означава недоверие.
– Но минаха две години и нищо не се случи. Наказани от големите играчи в аферата няма...
– Така е. БНБ е една толкова важна институция за сигурността и доверието в банковата система. След случая КТБ доверието в БНБ е засегнато. Единственият начин това да се промени е да има прозрачно разследване, което да установи какво се е случило. За инвестиционния климат е необходимо пълно доверие в банковата система и увереност, че Националната банка работи независимо. България има огромен потенциал, но хората трябва да са сигурни, че няма да бъдат засегнати от тези зависимости, от тези покрити неща.
– Е, тогава конспирация ли е задкулисието в България?
– Точно това имах предвид. Работа на депутатите е да искат пълна откритост на този случай. Работата на съдебната система, на прокуратурата е да направят пълно и открито разследване. А работа на медиите е да разровят този случай. Да се разследва докрай, за да се стигне до последния детайл.
– Искам да Ви попитам и за публичните пари. За обществените поръчки. Храни ли се корупцията в България с европейски пари?
– Не е работа на страните членки да коментират как се харчат парите от европейските фондове. Това е работа на Комисията. Но определено това са много пари, големи инвестиции, които са необходими. Правителството се справя много добре с усвояването на фондовете. С тези пари се правят хубави неща и аз ги виждам наоколо. Тук съм от две и половина години и виждам подобренията.
- За начина, по който се харчат публичните пари в България възникнаха много въпроси, след като през последната седмица нашият премиер лично отмени договори за над милиард...
– Не мога да коментирам дали има нередности, докато няма доказани случаи на корупция. Не знам подробности за случаите, за които питате. Знам, че има нов Закон за обществените поръчки. Разбира се, ще е необходима известна практика, приложение на новия закон. Мисля, че имаше нужда от него.
Като цяло, търговете са изключително важни, ако искаш да привличаш инвестиции. Участниците трябва да са сигурни, че условията са коректни. Мисля че новият закон за обществените поръчки ще допринесе за това. А защо тези обществени поръчки бяха прекратени – не зная. Но пак стигаме до разговора за доверието.
– Напоследък сме в състезание с Румъния. Техните усилия да създадат правова държава се оценяват по-високо. Каква е Вашата оценка?
– Ако искате да се сравнявате с Румъния – това е нещо, което ние по принцип не правим. Разликата е, че там има наистина сериозни корупционни случаи, които бяха разследвани и доведоха до осъдителни присъди.
Когато има толкова очевидни корупционни случаи, обществото има нужда да види, че високопоставените политици и държавни чиновници не са имунизирани срещу наказателно преследване - да е ясно, че няма как да се измъкнат. Действително, ако говорите за харчене на публични пари, ако някой злоупотребява, ще си получи заслуженото. Ето това е разликата с Румъния. Тя направи голям прогрес в разследването на тези случаи и вече има реални резултати, които ние искаме да видим и от България.
Може да правиш всякакви законодателни промени, да въведеш всякакви стратегии, но накрая всичко опира до резултатите, реалните дела. Това е разликата с Румъния. Мисля, че ако България е искрена в намерението си да създаде независимо правораздаване, ние ще видим резултата.
– Това ли е условието на Нидерландия да приеме България в Шенген?
– Механизмът за сътрудничество и проверка беше създаден за България и Румъния при приемането им в ЕС. Той е част от договора, защото имаше очевиден дефицит в правосъдието. Шенгенската система е нещо друго, а ние, като Нидерландия, аз говоря от името на Нидерландия, мислим, че ако премахнеш вътрешните граници, страните трябва да вярват в своите съдебни системи. А случаят с България не е такъв и точно затова и механизмът продължава.
Докато не можем да вярваме напълно в правораздаването на другия, няма никаква причина да премахваме вътрешните граници между нас. Затова ние мислим, че не е времето да премахваме нашите граници в България. Мислим, че България не е готова за да влезе в Шенген.
– Вярвате ли, че Шенген ще доживее да види България готова за него?
- Нека първо кажа, че вярвам, че Шенген ще живее. Свободното движение е едно от най-големите постижения на ЕС. Сигурен съм, че Шенген ще оцелее. Разбира се, има проблем с мигрантите, с бежанската криза, но съм сигурен, че всички искаме да запазим тази система.
Много работа трябва да бъде свършена, за да подсигурим охрана на външните граници. България върши много добра работа в охраната на българо-турската граница. Имате много конструктивна роля в решаването на мигрантската криза.
Сигурен съм, че Шенген ще оцелее, но трябват усилия от страните членки. Очевидно е, че ЕС е претоварен с мигрантския наплив. Трябва да подпомогнем Гърция с охраната на границите ѝ. НАТО вече пое своята роля. България също прави необходимото. Само хора, които наистина се нуждаят и искат защита трябва да получават достъп до ЕС. Но не и икономическите мигранти, защото това са различни категории.
– В ЕС западните държави обвиняват източните, че не приемат бежанци, но как да ги накараме насила да останат в България, като те искат да идат в Холандия? Това, което получават там, просто е повече.
– Прекалено често се повтаря това твърдение и накрая хората ще повярват в него. Не съм сигурен, че всички бежанци ще се съгласят с това. Истинските бежанци имат право на закрила, но те нямат право да избират в коя страна да бъдат настанени. Веднъж влезли в ЕС, ако са регистрирани и разпредели в определена страна, те трябва да останат в нея.
Не мигрантите са тези, които да изберат страната. Защото така всички ще отидат само в най-богатите страни. България е най-бедният член на ЕС, но съюзът е базиран на общи ценности, както и на общо, сходно икономическо развитие.
Необходима е по-висока скорост на икономическо развитие в България. Това обобщава и темите, които вече дискутирахме – ако имате надеждна правна система, ще има и по-голямо икономическо развитие. Ако това се случи, няма да има изтичане на работна ръка, влошаване на пазара на труда и на демографската ситуация.
България трябва да привлече своите граждани обратно чрез икономическо развитие.
– Холандия, Великобритания виждат тази миграция като проблем за тях самите, но чии проблем е това изтичане на работна сила от България. За вас или за нас?
Не е проблем за нас, защото на нас ни харесва да привличаме талантливи хора в Холандия. Така страната става по-силна.
– А ние?
А вие... това е добра гледна точка. Има толкова много потенциал в тази страна. Тук е най-плодородната земя в ЕС. Земеделският потенциал е огромен и напълно неизползван. Имате най-хубавото вино, огромен потенциал.
Вие сте талантливи математици, имате много добри специалисти в информационните технологии. Трябва да ги привлечете, да се върнат обратно. Хората се местят в други страни, защото там виждат просперитет.
Ако вярваш в собствената си страна, ще я предпочетеш. Хората не напускат България, защото искат, а защото са принудени. Те виждат благосъстоянието на другите страни и го търсят.
– Трябва да станем по-богати?
– Точно така. Това е изводът.